О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 725
Гр.София, 09.12.2009 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на тридесети ноември през две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Дария Проданова
Тотка Калчева
при секретаря …………………, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 528 по описа за 2009г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. В. С., гр. Р. срещу решение № 47/10.03.2009г., постановено по т.д. № 28/09г. от Варненския апелативен съд, в частта, с която е оставено в сила решение № 57/17.11.2008г. по гр.д. № 379/07г. на Разградския окръжен съд за отхвърляне на главния иск по чл.14 ЗК на настоящия касатор против К. “Е” за разликата между присъдената сума от 2885.56 лв. и предявения размер от 11000 лв. и в частта за отмяна на първоинстанционния съдебен акт по насрещния иск и за осъждане на В. С. да заплати на К. “Е” сумата от 5000 лв. – незаплатена част от цената на продаден с нотариален акт № 102/19.12.2005г. недвижим имот – жилище № 12, гр. Р., ул.”С” № 36, ет.3.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на произнасянето от въззивния съд по правни въпроси, решени в противоречие с практиката на ВКС и от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответникът К. “Е”, гр. Р. оспорва жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение в частта по първоначалния иск за изплащане на дяловата вноска и припадащия се дивидент на член-кооператора, прекратил членството си, въззивният съд е възприел изцяло заключението на вещото лице Д. , което е проверило достоверността на счетоводния баланс и на отчета за приходите и разходите, както и решенията на ОС на кооперацията и е преизчислило подлежащата на разпределение на печалба. На тази база имущественият дял на ищеца по иска /настоящ касатор/ е определен на 2259.26 лв. и са прибавени встъпителната и дяловата му вноска. Не са включени суми, произтичащи от намаление на пасиви с недоказан произход и нереализирани приходи, поради недоказаност на съществуването им, както и не е направено актуализиране на имуществените дялове с оглед на липсата на решение на ОС за това според устава на кооперацията. По насрещния иск за заплащане на цената на продаден от кооперацията на касатора недвижим имот апелативният съд е изложил съображения, че съдържанието на нотариалния акт за пълно изплащане на продажната цена е опровергано. Купувачът не е представил доказателства за платени суми, освен по квитанция от 05.03.2004г. в размер 8000 лв., поради което искът е уважен за разликата между посочената продажна цена от 13000 лв. и заплатените 8000 лв., т.е. за 5000 лв.
Настоящият състав на Първо отделение на Търговската колегия на ВКС по заявените основания за допускане на касационното обжалване намира следното:
Допускането на касационното обжалване е визирано от законодателя в нормата на чл.280, ал.1 ГПК и предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Материалноправеният или процесуалноправен въпрос е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалваният акт, и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и със закона, а не до преценката на приетата по делото фактическа обстановка. Твърдяната неправилност на решението не би могла да аргументира наличието на основанията за касационно обжалване, ако същата се изразява в необоснованост на въззивния акт, при която са опорочени фактическите констатации на съда и въз основа на тях е приложен материалният закон.
По първоначалния иск касаторът твърди, че материалноправният въпрос от значение за спора е този за съдебната констатация в отхвърлителната част на решението за отсъствие на предпоставките за актуализиране на капиталовите дялове на напусналите член-кооператори с парични приходи, които са изключени от счетоводните отчети в резултат на съзнателно манипулирано счетоводно отчитане. Поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Съставът на ВКС счита, че поставеният въпрос касае правилността на решението по чл.281, т.3 ГПК, доколкото изводите на въззивния съд са формирани на база на устава на кооперацията и след обсъждане на приетите за доказани факти и обстоятелства по делото, както и при излагане на съображения относно кредитирането на заключението на икономическата експертиза. Всички тези основанията сочат на оплакване за необоснованост на акта на апелативния съд, които не подлежат на преценка в производството по чл.288 ГПК. По тези съображения касационното обжалване на решението на Варненския апелативен съд в частта за отхвърляне на иска по чл.14 ЗК не следва да се допуска.
По насрещния иск касаторът въвежда като основание по чл.280, ал.1 ГПК недопустимост на решението, като постановено по нередовна исковата молба, както и даващо разрешение на материалноправни и процесуални въпроси в противоречие с практиката на ВКС.
Според касатора с насрещната искова молба кумулативно са предявени три обективно съединени иска в условие на обусловеност: а/ иск за оспорване на съдържанието на представен нотариален акт /и разкриване на относителна симулативност на част от съдържанието му, засягаща признанието за плащане и прикриваща отсрочено плащане на част от цената/, б/ иск за установяване на съдържанието на прикритата сделка /уговорката за отлагане на заплащането на конкретна част от цената – 5000 лв. и в/ иск с правно основание чл.200 ЗЗД за заплащане на неплатената част от цената от 5000 лв. Нередовността на исковата молба се изразявала в съществуването на изложение на обстоятелствата по трите иска, но при липса на заявени петитуми с оглед на обусловеността на третия иск от първите два. Изложени са и доводи, че съдържанието на подписан от ищеца официален диспозитивен и свидетелстващ документ /нотариален акт/ може да се бъде реализирано само по исков ред и без установяване на съдържанието на прикритата сделка е невъзможно да се осъществи дължимостта на сумата по осъдителния иск.
В исковата молба по насрещния иск кооперацията твърди, че страните са постигнали съгласие недвижимият имот да се продаде за сумата от 13000 лв., при две авансови плащания от общо 8000 лв. и второ от 5000 лв. след нотариалното изповядване на сделката. Плащането от 8000 лв. било извършено в брой на касиер-счетоводителя, но поради близките и приятелски отношения и “за да не обременяват договора с тежести и разчитайки на добросъвестността” на купувача в нотариалния акт не е посочено, че е останала да се дължи сума за продажбата. Искането е да бъде осъден ответникът да заплати остатъчната част от продажната цена в размер на 5000 лв.
Съставът на ВКС намира, с оглед на изложените обстоятелства и на заявения петитум, че е предявен един осъдителен иск с правно основание чл.200 ЗЗД, като в предмета на делото по насрещната искова молба не е включено изрично искане за разкриване на симулация. Твърди се, че изявленията на страните относно изпълнението на задължението на купувача са неистински.становяването на това обстоятелство би могло да се заяви инцидентно по осъдителен иск за изпълнение. Разкриването на симулацията по чл.17 ЗЗД и опровергаване на съдържанието на документ се реализират самостоятелно чрез установителни искове, поради което е допустимо разглеждането им и като възражения в друго производство. Допустимостта на осъдителния иск на кредитора в тези хипотези не е обусловена от уважаването на посочените установителни искове. В цитираната от касатора практика на ВКС не е застъпена поддържаната в изложението по чл.284 ГПК теза, а на съдебния състав не е известна практика на ВКС или на друг по степен съд в посочения смисъл. По тези съображения касационното обжалване по първия поставен въпрос не следва да се допуска.
Материалноправният въпрос по чл.280, ал.1 ГПК, относим към правилността на въззивното решение, е “за установяване на неизпълнение на задължение за плащане на цена по договор за покупко – продажба”, който правен резултат, според касатора, би могъл да се постигне едва след успешното провеждане на искове за разкриване на относителната симулация и съдържанието на прикритата сделка – размер, условия, срок и условия за плащане на цената. Признатите параметри на десимулативната сделка без съдебно производство по подобни искове представлявало нарушение материалноправните предпоставки за приложение на чл.17, ал.1 вр.чл.26, ал.2 ЗЗД и противоречало на практиката на ВКС.
Представените с изложението решения на ВКС по този въпрос действително третират задължение за съда да се произнесе по твърдяната симулация – дали тя е абсолютна или относителна и съответно при относителната – да приложи правилата за десимулативната сделка, но всички тези актове са постановени по искове за установяване на нищожност на конкретна сделка. Практиката на ВКС по чл.26, ал.2 ЗЗД и чл.17 ЗЗД не би могла да се разглежда в смисъл, че е недопустимо позоваването на симулацията, респ. прилагането на правилата на десимулативната сделка в производство по иск за изпълнение или че материалноправна предпоставка за уважаването на осъдителен иск при посочени твърдения относно действителността на правоотношението, от което произтича вземането, е разкриването по съдебен ред на симулацията. Следователно не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационното обжалване по поставения въпрос.
Процесуалноправните въпроси, за които касаторът поддържа, че са разрешени в противоречие с практиката на ВКС са: за обосноваването на изводите на съда върху недопустими доказателствени средства – приетото за доказано опровергаване на съдържанието на нотариалния акт /относителната симулация/ и установената действителна воля на страните, основана на свидетелски показания в нарушение на чл.134, ал.2 ГПК /отм./, както и за признатата по закон презумптивна доказателствена сила на определени документи и отречената /но приета като съществуваща/ материална доказателствена сила на частни документи без достоверна дата.
Настоящият състав на ВКС констатира, че въззивният съд не е коментирал в мотивите си евентуалното приложение на процесуалното правило на чл.134, ал.2 ГПК /отм./ и допустимостта на свидетелските показания при опровергаване на съдържанието на документ. Изводите му относно плащането на цената са формирани и при съобразяване на депозираните гласни доказателства. В Решение № 1414/22.07.1961г. по гр.д. № 4996/61г. на ІІ г.о., Решение № 211-ІІ/20.01.1976г. по гр.д. № 111-ІІ/75г. на І г.о., Решение № 890/06.10.2008г. по гр.д. № 2746/07г. на ІІІ г.о. е прието, че не може да се опровергава съдържанието на нотариалния акт досежно размера на получената цена със свидетелски показания извън условията на чл.134, ал.2 ГПК /отм./. Във връзка с този въпрос са приетите разрешения и в другите представени от касатора решения на ВКС относно материалната и формална доказателствена сила на частните документи. Следователно са налице данни за евентуално несъответствие между въззивния акт на апелативния съд и посочените влезли в сила решения на ВКС.
Поставените процесуални въпроси за допустимостта на свидетелските показания при твърдение от продавача, че посочената в нотариалния акт цена е платена, но в действителност не е получена от него, и за доказателствената сила на частните документи, удостоверяващи извършени плащания, са от значение за крайния резултат по спора, поради което е налице основание за допускане на касационното обжалване. Поради липсата на задължителна за съдилищата практика на ВКС съгласно чл.280, ал.1, т.1 ГПК, съставът преквалифицира заявеното основание, като такова по чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
По тези съображения касационното обжалване следва да се допусне само по въведените процесуални въпроси в частта на въззивното решение, с което е уважен предявеният насрещен иск.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 47/10.03.2009г., постановено по т.д. № 28/09г. от Варненския апелативен съд, в частта, с която е отменено решение № 57/17.11.2008г. по гр.д. № 379/07г. на Разградския окръжен съд по насрещния иск и В. В. С. е осъден да заплати на К. “Е” сумата от 5000 лв. – незаплатена част от цената на продаден с нотариален акт № 102/19.12.2005г. недвижим имот – жилище № 12, гр. Р., ул.”С” № 36, ет.3.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване в останалата част на въззивното решение.
УКАЗВА на касатора В. В. С., гр. Р. в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото квитанция за внесена държавна такса в размер на 200 лв. по сметка на ВКС, като в противен случай производството по делото ще бъде прекратено.
След представяне на вносния документ делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.