О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 576
Гр.София, 08,07,2010 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и осми юни през две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Дария Проданова
Тотка Калчева
при секретаря …………………, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 206 по описа за 2010г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на “Д” ООД, гр. Р. срещу решение № 196/05.11.2009г., постановено по т.д. № 255/2009г. от Великотърновския апелативен съд, с което е отменено решение № 55/28.01.2009г. по т.д. № 17/2007г. на Русенския окръжен съд и са отхвърлени предявените от касатора против “Д” А. искове с правни основания чл.271, ал.2 вр. ал.1 и чл.247, ал.1 от Кодекса за търговско корабоплаване за сумата от 56745.48 лв. – част от дължимо застрахователно обезщетение и за сумата от 2879.29 лв. – обезщетение за забава.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, без да постави материалноправен или процесуален въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК.
Ответникът “Д”А. , гр. С. оспорва жалбата. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
С обжалваното решение е отхвърлен искът на касатора за заплащане на застрахователно обезщетение. Решаващият състав е изложил съображения, че не е доказано, че при пътуване от пристанище И. към пристанище Р. , на 08.09.2006г., моторен кораб “Л” се е сблъскал с “неизвестен подводен предмет”, вследствие на което са настъпили претендираните вреди.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът е посочил, че “претендираните суми е едно от основанията да иска допускането на касационното обжалване”. Останалите въпроси касаят неправилността на решението, а именно: Следва ли съдът да отговори защо не приема заключението на предишните експертиза и процесуално нарушение ли е когато мотивите по делото взаимно се изключвали.
Настоящият състав на Първо отделение на Търговската колегия на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване.
Допускането на касационното обжалване е визирано от законодателя в нормата на чл.280, ал.1 ГПК и предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Материалноправеният или процесуалноправен въпрос е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалваният акт, и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и със закона, а не до преценката на приетата по делото фактическа обстановка. Твърдяната неправилност на решението не би могла да аргументира наличието на основанията за касационно обжалване, ако същата се изразява в необоснованост на въззивния акт, при която са опорочени фактическите констатации на съда и въз основа на тях е приложен материалният закон.
Касаторът в настоящото производство не е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, решен в противоречие с императивна норма или с трайно установила се съдебна практика, както и не е аргументирал значението на изложените в жалбата твърдения за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Бланкетното посочване на текста на чл.280, ал.1 ГПК не се квалифицира като основание за касационно обжалване съобразно законодателното разрешение за факултативност на касационния контрол с оглед на функциите на ВКС като инстанция по проверка за правилното прилагане на правото, а не фактите по конкретния спор.
Доводите за неправилност на въззивното решение не подлежат на преценка по реда на чл.288 от ГПК, а ВКС не разполага с правомощието да извежда евентуалните правни въпроси, обуславящи приложното поле на касационното обжалване.
Право на разноски за настоящото производство има ответникът, но не е представен списък по чл.80 ГПК, както и доказателства такива да са направени, поради което не се присъждат.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 196/05.11.2009г., постановено по т.д. № 255/2009г. от Великотърновския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.