О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 114
Гр.София, 18.02.2010 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на пети февруари през две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Дария Проданова
Тотка Калчева
при секретаря …………………, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 714 по описа за 2009г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на “П” А. , гр. П. срещу решение № 44/10.03.2008г., постановено по гр.д. № 569/07г. от Пловдивския апелативен съд, с което е отменено решение № 2/05.01.2007г. по т.д. № 90/06г. на П. окръжен съд и са отхвърлени предявените от касатора против “Ш” ООД искове за заплащане на сумата от 11046.75 лв., дължима като възнаграждение по договор за изработка и за сумата от 1000 лв. – обезщетение за забава за периода от 24.11.2004г. до 30.08.2006г.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно и са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1, 2 и 3 ГПК за допускане на касационното обжалване.
Ответникът оспорва жалбата. Претендира разноските за настоящото производство.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и съдържа приложение по чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният Пловдивски апелативен съд е приел, че между страните е възникнало облигационно отношение по договор за изработка, по силата на което ищецът – настоящ касатор е следвало да извърши услуга с гудонатор, при която във връзка с използване на временен път да извърши битумен разлив върху трошено каменна настилка. Искът за заплащане на възнаграждение е отхвърлен по съображения, че размерът му е посочен във фактурата на извършена работа, но неистинността й е установена в производството по чл.154 ГПК /отм./, както и че работата не съответства на техническата характеристика и предназначение на битумен разлив за повърхностна обработка на пътища, като възможно най-слабо покритие, при което разлятата на място емулсия практически е без нужния ефект и стойност.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът е заявил оплаквания за неправилност на въззивното решение – допуснати нарушения на процесуалните правила и необоснованост, цитирал е съдебна практика, но не е поставил въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК.
Настоящият състав на Първо отделение на Търговската колегия на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване.
Допускането на касационното обжалване е визирано от законодателя в нормата на чл.280, ал.1 ГПК и предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Преценката за допустимост се извършва от ВКС на база на изложените от касатора твърдения и доводи в приложението към жалбата по чл.284, ал.3, т.1 ГПК. Материалноправният или процесуалноправен въпрос е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалваният акт, и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и закона, а не до преценката на приетата по делото фактическа обстановка. В този смисъл, твърдяната неправилност на решението не би могла да аргументира наличието на основанията за касационно обжалване, ако същата се изразява в необоснованост на въззивния акт, при която са опорочени фактическите констатации на съда и въз основа на тях е приложен материалният закон.
Касаторът в настоящото производство не е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, решен в противоречие с императивна норма или с трайно установила се съдебна практика, както и не е аргументирал значението на изложените в жалбата твърдения за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Бланкетното посочване на текста на чл.280, ал.1 ГПК не се квалифицира като основание за касационно обжалване съобразно законодателното разрешение за факултативност на касационния контрол с оглед на функциите на ВКС като инстанция по проверка за правилното прилагане на правото, а не фактите по конкретния спор.
Изложените от касатора оплаквания в жалбата не биха могли да се определят като твърдения за произнасяне по значими правни въпроси, както и същите не са обвързани с аргументация за противоречивост със съдебна практика или за значимост за развитието на правната наука.
Доводите за неправилност на въззивното решение не подлежат на преценка по реда на чл.288 от ГПК, а ВКС не разполага с правомощието да извежда евентуалните правни въпроси, обуславящи приложното поле на касационното обжалване.
По тези съображения настоящият състав на Първо отделение на Търговската колегия намира, че касационното обжалване не следва да се допуска.
Право на заплащане на разноски има ответникът, но не са представени доказателства за направени такива, както и списък по чл.80 ГПК, поради което не следва да се присъждат.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 44/10.03.2008г., постановено по гр.д. № 569/07г. от Пловдивския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.