О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 217
Гр.София, 03.20.2008 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на първи октомври през две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Дария Проданова
Тотка Калчева
при секретаря …………………, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, ч.т.д. № 189 по описа за 2008г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е чл.274, ал.1 във вр. с чл.274, ал.1 от ГПК и чл.274, ал.3 от ГПК.
Образувано е частна касационна жалба на З. “А”АД, гр. С. срещу определение от 26.03.2008г., постановено по ч.гр.д. № 91/2008г. на М. окръжен съд, с което оставена без разглеждане частната му жалба против определение от 08.02.2007г. за спиране на основание чл.182, ал.1, б.”а” от ГПК /отм./ на производството по гр.д. 1118/06г. на М. районен съд и е прекратено въззивното производство. Със същото определение е оставена без уважение частната жалба на З. “А”АД срещу определение от 03.01.2008г. за прекратяване на основание чл.184, ал.1, б.”а” от ГПК /отм./ на производството по гр.д. № 1118/06г. по описа на М. районен съд.
Частният жалбоподател излага оплаквания за неправилност на обжалваното определение, както и основания за допустимост на касационното обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК и моли за неговата отмяна.
Ответницата О. Ц. не взема становище по частната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, след като извърши проверка на обжалвания съдебен акт, констатира следното:
Частната касационна жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл.275, ал.1 от ГПК и е допустима.
В частта, с която е оставена без разглеждане частната въззивна жалба, настоящото производство е по реда на чл.274, ал.2 във вр. с чл.274, ал.1, т.1 от ГПК.
За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че производството по гр.д. № 1118/2006г. по описа на М. районен съд е спряно на основание чл.182, ал.1, б.”а” от ГПК /отм./ с определение от открито съдебно заседание на 08.02.2007г., след изразено съгласие от пълномощниците на страните, като адв. Александров е бил надлежно упълномощен от З. “А”АД. Възражението на частния жалбоподател, че пълномощникът не е разполагал с представителна власт за разпореждане с предмета на делото и по отношение на дружеството не е започнал да тече срокът за обжалване, респ. определението за спиране не е влязло в сила, е счетено за неоснователно. Съставът на М. окръжен съд се е позовал на обхвата на представителството съгласно пълномощното на адв. Александров, депозирано по делото, и е оставил без разглеждане частната жалба от 04.02.2008г. като просрочена.
Касаторът поддържа направените възражения срещу представителната власт на адв. Александров и в настоящото производство.
Съставът на Първо отделение на Търговската колегия констатира, че представителят на частния жалбоподател се е легитимирал с пълномощно да завежда и да води делото до окончателното му свършване във всички съдебни инстанции, включително и с правата да признава исканията на противната страна, да се отказва от исканията или да ги намалява, увеличава и изменява, да сключва спогодби и да преупълномощава други адвокати с правата си. Пълномощното е изготвено на типова бланка на Адвокатска колегия гр. М., в която липсва зачертаване на предоставените права на пълномощника, представляващи разпореждане с предмета на делото. От посоченото обстоятелство следва изводът, че изброените в бланката права са включени в обема на представителната власт на пълномощника.пълномощаването е изрично по смисъла на чл.22, ал.2 от ГПК /отм./, поради което пълномощникът е разполагал с представителна власт да заяви съгласие за спиране на производството по реда на чл.182, ал.1, б.”а” от ГПК /отм./.
От друга страна, определението за спиране е постановено в открито съдебно заседание, на което представителят на частния жалбоподател е присъствал, поради което срокът за обжалването по чл.214, ал.1 от ГПК /отм./ е започвал да тече от датата на съдебното заседание, без да се изпращат съобщения на страните. И с оглед на застъпваната теза от частния жалбоподател за наличието на общо пълномощно на представителя на дружеството, то пълномощникът е разполагал с представителна власт да получава съобщения, респ. да уведоми упълномощителя за постановеното определение за спиране на производството по делото. Срокът за обжалване на определението е започнал да тече на 09.02.2007г. и е изтекъл на 15.02.2007г., поради което частната жалба, депозирана на 04.02.2008г., е просрочена и правилно е оставена без разглеждане от въззивния съд.
По тези съображения определението на М. окръжен съд, в частта, с която е оставена без разглеждане частната жалба на З. “А”АД срещу определението за спиране на първоинстанционното производството на основание чл.182, ал.1, б.”г” от ГПК /отм./ следва да се потвърди.
В частта, с която е оставена без уважение частната жалба срещу определението за прекратяване на делото, производството е по реда на чл.274, ал.3, т.1 от ГПК.
Допустимостта на касационното обжалване на определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото, е обусловена от наличието на предпоставките по чл.280, ал.1 от ГПК.
Касаторът се позовава на противоречие с практиката на ВКС на други съдилища относно разрешението, дадено от въззивния съд на въпроса за обема на представителната власт на пълномощника и за уведомяването на страната за постановеното определение за спиране на производството по делото.
Поставените въпроси, така както са възприети от касационния съд, са съществени за произнасянето по законосъобразността на определението за прекратяване на производството по делото на основание чл.184, ал.1 от ГПК /отм./, доколкото 6-месечният срок, в който страните следва да поискат възобновяване на спряното производство, тече от датата на влизане в сила на определението по чл.182, ал.1, б.”а” от ГПК /отм./.
Не е налице втората група предпоставки за допустимост на касационното обжалване – произнасянето от съда да е в противоречие с практика на ВКС или въпросът да е решаван противоречиво от съдилищата. Цитираните актове на ВКС: Реш. № 2490/21.10.1964г. по гр.д. № 1465/64г. на І г.о. и О. № 45/17.05.1968г. по ч.гр.д. № 866/68г. на І г.о. приемат разрешение за неправилност на определението за прекратяване на производството по делото по чл.184 от ГПК при неправилност на определението за спиране, както и че изявлението за спиране на производството по общо съгласие на страните следва да е направено от пълномощник, разполагащ с изрично пълномощно. Постановеното определение от М. окръжен съд е съобразено със сочената практика на ВКС, която е и константна, но въпросът за обема на представителната власт на пълномощника се решава с оглед на конкретните права, предоставени от упълномощителя. В този смисъл, изводите на въззивния съд са основани на писменото пълномощно, представено по делото, и евентуалните грешки при формиране на вътрешното убеждение на съда, представляващи необоснованост на съдебния акт, не са основание за допустимост на касационното обжалване, ако не са налице и предпоставките по чл.280, ал.1 от ГПК.
Представеното от касатора О. № 146/26.03.2005г. по в.гр.д. № 365/2005г. на Великотърновския апелативен съд е сочено като основание за допустимост на касационното обжалване по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК.
Основанието по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК предполага решаване на идентични материалноправни или процесуалноправни въпроси от съдилищата по различен начин. В случая, касаторът се позовава на едно решение на апелативен съд, от което не би могъл да се направи извод за противоречива практика на съдилищата, която да се нуждае от уеднаквяване от ВКС чрез произнасяне по конкретния правен спор.
По изложените съображения настоящият състав на Първо отделение на Търговската колегия на ВКС намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на определението, с което частната жалба е оставена без уважение.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение от 26.03.2008г., постановено по ч.гр.д. № 91/2008г. на М. окръжен съд, В ЧАСТТА, с което оставена без разглеждане частната жалба на З. “А”АД срещу определението от 08.02.2007г. за спиране на основание чл.182, ал.1, б.”а” от ГПК /отм./ на производството по гр.д. 1118/06г. на М. районен съд и е прекратено производството по ч.гр.д. № 91/2008г. по описа на М. окръжен съд.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение от 26.03.2008г., постановено по ч.гр.д. № 91/2008г. на М. окръжен съд, В ЧАСТТА, с което оставена без уважение частната жалба на З. “А”АД срещу определение от 03.01.2008г. за прекратяване на основание чл.184, ал.1, б.”а” от ГПК /отм./ на производството по гр.д. № 1118/06г. по описа на М. районен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.