О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 62
Гр.София, 02.02.2010 .г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и девети януари през две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Дария Проданова
Тотка Калчева
при секретаря …………………, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 787 по описа за 2009г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на “Р” А. , гр. С., касационна жалба на “Р” А. , гр. С. и група физически лица, представлявани от адв. Е, както и по насрещна касационна жалба на “И”А. , гр. С. срещу решение № 545/07.04.2009г., постановено по т.д. № 828/2008г. от Пловдивския апелативен съд, с което е оставено в сила решение № 37/17.06.2008г. по т.д. № 104/2005г. на Смолянския окръжен съд в частта за отказ на съда по несъстоятелността да утвърди приетия на С. на кредиторите от 07.05.2008г. оздравителен план на “Р”АД. Насрещната касационна жалба е в частта за обезсилване на първоинстанционното решение, с което длъжникът е обявен в несъстоятелност.
Касаторите поддържат, че решението е неправилно и представят изложения по чл.284, ал.3, т.1 ГПК.
Ответниците – кредитори в производството по несъстоятелност не вземат становище по жалбите.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, след като разгледа касационните жалби и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационните жалби са редовни – подадени са от надлежни страни, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК, респ. насрещната жалба в срока по 287, ал.2 ГПК, и отговарят по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
Касаторът “Р”А. въвежда основанието за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК – противоречие на постановеното решение с две решения на ВКС по въпроса за правомощията на съда по утвърждаване на оздравителния план и основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК – за тълкуване на нормата на чл.705, ал.1, т.4 ТЗ.
Касаторите “Р”А. и физическите лица – кредитори поставят три въпроса, произнасянето по които е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – за правомощията на съда по утвърждаване на оздравителния план, относно начина на гласуване на плана и за тълкуване на разпоредбата на чл.705, ал.1, т.4 ТЗ.
В изложението към насрещната касациона жалба е поставен въпросът за точното приложение на нормата на чл.710 ТЗ – може ли съдът по несъстоятелността с едно решение да откаже да утвърди оздравителния план и да обяви длъжника в несъстоятелност.
Настоящият състав на Първо отделение на Търговската колегия на ВКС намира, че не са налице въведените основания за допускане на касационното обжалване.
Допускането на касационното обжалване е визирано от законодателя в нормата на чл.280, ал.1 ГПК и предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Материалноправеният или процесуалноправен въпрос е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалваният акт, и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и със закона, а не до преценката на приетата по делото фактическа обстановка. Твърдяната неправилност на решението не би могла да аргументира наличието на основанията за касационно обжалване, ако същата се изразява в необоснованост на въззивния акт, при която са опорочени фактическите констатации на съда и въз основа на тях е приложен материалният закон.
По въпроса за правомощията на съда по несъстоятелността по утвърждаването на оздравителния план. Този въпрос е формулиран от касатора “Р” А. като “надхвърляне” на законово възложените правомощия на съда чрез излагане на разбирания за нецелесъобразност на плана, докато проверката на съда следва да се ограничи до наличието на визираните в чл.700, ал.1 ТЗ реквизити на плана. Във втората жалба на “Р”А. и физическите лица – кредитори въпросът е изваден като съществуваща забрана за съда по несъстоятелността с решението по чл.705 ТЗ да се позовава на недостатъци на плана по чл.700 ТЗ, след като е влязло в сила определението по чл.701ТЗ за допускане на плана до разглеждане.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е възприел съображенията на окръжния съд, че е налице нарушение на изискванията на чл.700 ТЗ поради липсата на задължителни реквизити на плана – актуална оценка на имуществото на длъжника, описание на влиянието на плана върху заетостта на работниците и служителите, гаранции за изпълнението на задълженията към кредиторите, както и на нормата на чл.705, ал.1, т.4 ТЗ – кредиторът “И”А. не е давал съгласие за предвиденото в плана разсрочено плащане на вземането му и отпадане на обезпечението, което е имал като привилегирован кредитор. Апелативният съд е изложил и допълнителни аргументи относно начина на гласуване при приемане на плана и за усложненията в процедурата по предлагане и допускане на плана до разглеждане.
В цитираните от касатора “Р”А. решения на ВКС – Р. № 1667/10.11.98г. по гр.д. № 1426/98г. и Р. № 1390/17.09.01г. по гр.д. № 963/01г. на V г.о., които не представляват задължителна за съдилищата практика по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, е прието, че с решението за утвърждаване на плана съдът проверява дали са спазени изискванията за приемането му от отделните класове кредитори /чл.705, ал.1, т.1 ТЗ/, какъв начин на плащане е предвиден, което е относимо към гласуването на отделните класове кредитори /703, ал.2 ТЗ/ и по-специално дали е спазен редът за гласуване.
В този смисъл, поставеният от касатора “Р”А. въпрос за т.нар. преценка на целесъобразността на плана е едно от основанията да се откаже утвърждаването на плана и то досежно спазването на изискванията на чл.705, ал.1,т.4 ТЗ, докато констатираните други нарушения са по съдържанието на плана. Следователно мотивите на въззивния съд в тази част имат значение по втората част на въпроса, така както е формулиран от касатора “Р”А. и физическите лица – за правото на съда по несъстоятелността да се позовава на недостатъци на план, който е допуснат до разглеждане от кредиторите с влязло в сила определение по чл.701ТЗ.
Въведеното основание за допускане на касационното обжалване е по чл.280, ал.1, т.3 ГПК и намира приложение при непълнота или неяснота на правната норма. В случая, законодателят е предвидил изрично обжалваемост на определението, с което предложеният оздравителен план не се допуска до разглеждане – чл.701, ал.3 ТЗ, респ. определението за допускане на плана до разглеждане не подлежи на инстанционен контрол и следователно не формира сила на присъдено нещо, а проверката за неговата законосъобразност се извършва при обжалване на крайния акт на съда по несъстоятелността. Следва да се има в предвид и констатацията на въззивния съд, че оздравителният план е допуснат с определение от 17.09.07г. Този план е разглеждан на две събрания на кредиторите и не е приет. Впоследствие съдът по несъстоятелността с определение от 25.01.08г. е отменил решението на С. на кредиторите, с което оздравителният план не е приет, а с определение от 24.03.08г. е свикал ново събрание за разглеждане и приемане на плана, допуснат с определението от 17.09.07г. В този смисъл, изводите на апелативния съд са изградени съобразно с конкретните факти и обстоятелства по делото, а не единствено на база на евентуалното неточно приложение на законова разпоредба.
По тези съображения настоящият съдебен състав намира, че по първия поставен въпрос не следва да се допуска касационното обжалване.
По втория въпрос на касаторите “Р”А. и физическите лица – кредитори за начина на гласуване на плана – в цялост или в отделни негови части изложението не съдържа конкретно становище. Въпросът е поставен принципно и е мотивиран с неясноти в протокола от проведеното събрание на кредиторите.
Действително апелативният съд е отказал да утвърди оздравителния план и на основание на това, че с проведеното гласуване на плана по раздели не би могъл да установи кои от предложените варианти са гласувани от отделните класове кредитори. Следователно въпросът на касаторите е фактически, а не правен, което не обосновава приложното поле на касационното обжалване.
Третият въпрос за тълкуването на нормата на чл.705, ал.1, т.4 ТЗ е поставен от касатора “Р”А. като: Дали обстоятелството, че кредитор е изразил несъгласие по отделни въпроси, след като е приел по принцип оздравителния план, е основание за отказ да се утвърди плана и дали този обезпечен кредитор е поставен в по-неблагоприятно положение, ако планът предвижда продажба на активи на предприятието, върху които е наложено обезпечението? Д. касатори извеждат въпроса от това кои факти следва да се обсъждат от съда – дали с плана се осигурява плащане в разумен срок или дали се предвиждат гаранции за кредитора.
Въззивният съд е приел, че липсва съгласие на кредитора “И”А. за предвидено в плана разсрочено плащане на вземането му и отпадане на обезпечението, както и че планът не осигурява условия за плащане, каквото би му осигурило разпределението на имуществото по предвидения в закона ред.
Разпоредбата на чл.705, ал.1, т.4 ТЗ предвижда като условие за утвърждаване на плана проверка от съда дали на несъгласия кредитор планът осигурява получаване на плащане, каквото би получил при разпределение на имуществото по предвидения от закона ред. Съпоставянето на законовия регламент с мотивите на апелативния съд обуславя извод, че въпросът подлежи на конкретна преценка с оглед на данните по делото и съответно разрешението не е резултат на неточно тълкуване на закона, което да се нуждае от уеднаквяване.
По тези съображения касационните жалби на “Р”А. , “Р”А. и физическите лица – кредитори не въвеждат основания по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационното обжалване. На основание чл.287, ал.4 ГПК насрещната касационна жалба не следва да се разглежда.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 545/07.04.2009г., постановено по т.д. № 828/2008г. от Пловдивския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.