О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 432
Гр.София, 01.07.2009 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и трети юни през две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Дария Проданова
Тотка Калчева
при секретаря …………………, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 311 по описа за 2009г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Х. п., гр. Х. срещу решение № 144/20.06.2008г., постановено по т.д. № 892/2007г. от Пловдивският апелативен съд, с което оставено в сила решение № 20/28.06.2007г. по гр.д. № 139/2006г. на Хасковския окръжен съд за отмяна, на основание чл.25, ал.4, вр. ал.6 ЗЮЛНЦ, на решенията на Общото събрание на Х. п. от 25.08.2006г. по иска на Г. Я. К..
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
Ответницата Г. Я. К., гр. С. не взема становище по жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният Пловдивски апелативен съд е приел, че Общото събрание на сдружението от 25.08.2006г. е свикано и проведено по процедура, предвидена в устав, който не е вписан и друг, чието вписване е заличено, не е спазен редът за уведомяване за събранието, както и е гласуван нов устав, без приемането му да е обявено в дневния ред. Решаващият състав е счел за неоснователно възражението за липса на активна легитимация на ищцата за оспорване на решенията на общото събрание, като е изложил съображения, че по делото не е доказано да е прекратено членството й в сдружението.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът е посочил, че конкретните му основания за подаване на жалбата са тези по чл.281, т.3 ГПК – необоснованост и незаконосъобразност на решението поради неправилно приложение на материалния и процесуалния закон. Развитите оплаквания представляват коментар на ангажираните по делото доказателства и са израз на тезата на касатора за законосъобразност на свикването и провеждането на общото събрание на сдружението.
Настоящият състав на Първо отделение на Търговската колегия на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на акта на въззивния съд.
Допустимостта на касационното обжалване е визирана от законодателя в нормата на чл.280, ал.1 ГПК и предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Материалноправният или процесуалноправен въпрос е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалваният акт, и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и със закона, а не до преценката на приетата по делото фактическа обстановка. В този смисъл, твърдяната неправилност на решението не би могла да аргументира наличието на основанията за касационно обжалване, ако същата се изразява в необоснованост на въззивния акт, при която са опорочени фактическите констатации на съда и въз основа на тях е приложен материалният закон.
В случая, касаторът не е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да е решен в противоречие с практиката на ВКС, да е решаван противоречиво от съдилищата или да е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Бланкетното възпроизвеждане на текста на чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК не се квалифицира като основание за касационно обжалване съобразно законодателното разрешение за факултативност на касационния контрол с оглед на функциите на ВКС като инстанция по проверка за правилното прилагане на правото, а не фактите по конкретния спор.
Изложените от касатора оплаквания в жалбата не биха могли да се определят като твърдения за произнасяне по правни въпроси, тъй като същите се отнасят до възприетата от въззивния съд фактическа обстановка. Касаторът възпроизвежда изцяло касационните основания по чл.281, т.3 ГПК и като основания и по чл.280, ал.1 ГПК, поради което изложението по чл.284, ал.1, т.3 ГПК, въпреки обема си, се явява бланкетно. Доводите за неправилност на решението не подлежат на преценка по реда на чл.288 ГПК, поради което касационното обжалване не следва да се допуска.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 144/20.06.2008г., постановено по т.д. № 892/2007г. от Пловдивският апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.