О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 374
Гр.София, 17.05.2010 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на тринадесети май през две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Дария Проданова
Тотка Калчева
при секретаря …………………, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 1040 по описа за 2009г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Е. “К” – К. Х. М. , гр. К. срещу решение № 85/17.07.2009г., постановено по гр.д. № 145/2009г. от Пловдивския апелативен съд, с което е оставено в сила решение № 1/26.01.2007г. по гр.д. № 248/2005г. на Кърджалийския окръжен съд за отхвърляне на предявеният от касатора иск против Я. Г. К., гр. К. за заплащане на сумата от 39289 лв., представляваща възнаграждение за извършени СМР.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК.
Ответникът не взема становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че възложителят по договор за изработка е изплатил възнаграждение за приетата работа, като по делото не е доказано да е направена уговорка за извършването на допълнителни СМР, които действително да са изпълнени.
Според касатора процесуалните въпроси от значение за спора са относно съществуването на задължение на въззивния съд да обсъди самостоятелно всички събрани по делото доказателства и да се обоснове кое от депозираните експертни заключения кредитира. Материалноправните въпроси по чл.280, ал.1, т.3 ГПК са поставени във връзка с това налице ли е валидна договореност за заплащане на “твърда” крайна цена на изработката, необходимо ли е в договора да се уговоря, че извършеното “в риск на изпълнителя” е по “твърда” цена и за чия сметка са направените СМР на стойност, значителна надхвърляща първоначално договорената.
Настоящият състав на Първо отделение на Търговската колегия на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване.
Допускането на касационното обжалване е визирано от законодателя в нормата на чл.280, ал.1 ГПК и предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Материалноправеният или процесуалноправен въпрос е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалваният акт, и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и със закона, а не до преценката на приетата по делото фактическа обстановка. Твърдяната неправилност на решението не би могла да аргументира наличието на основанията за касационно обжалване, ако същата се изразява в необоснованост на въззивния акт, при която са опорочени фактическите констатации на съда и въз основа на тях е приложен материалният закон.
Формулираните от касатора процесуалноправни въпроси не подлежат на преценка по реда на чл.288 от ГПК, тъй като касаят правилността на въззивното решение. Заявените материалноправни въпроси не са обуславящи за крайните изводи на въззивния съд, тъй като искът е отхвърлен поради недоказаност да са извършени и приети и допълнителни СМР – извън сключения договор, които са включени в предмета на исковата претенция.
По тези съображения касационното обжалване не следва да се допуска.
Разноски за настоящата инстанция не се дължат.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 85/17.07.2009г., постановено по гр.д. № 145/2009г. от Пловдивския апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.