О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 580
Гр.София, 16.10.2009 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на дванадесети октомври през две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Дария Проданова
Тотка Калчева
при секретаря …………………, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 451 по описа за 2009г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на “О” О. , гр. С. срещу решение № 170/28.01.2009г., постановено по т.д. № 1643/2008г. от Софийския апелативен съд, с което е оставено в сила решение от 06.04.2008г. по т.д. № 01364/06г. на Софийския градски съд за отхвърляне на предявените от касатора против “В”О. искове с правно основание чл.76, ал.1, т.3 ЗМГО за заплащане на обезщетение в общ размер на 40928.56 лв. за вреди от нарушението на правото му търговска марка рег. № 35943 “BYLGARA”, изразяващо се в съхранение с търговска цел и предлагане за продажба на бутилки ракия, от които 21135.24 лв. – пропуснати ползи от лицензионно възнаграждение и 19793.32 лв. – разходи за реклама.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК.
Ответникът “В”О. , гр. Т. не взема становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният Софийски апелативен съд е приел, че ответникът не е извършил нарушение на правото на търговска марка, притежавано от ищеца. Изложил е съображения, че ответникът е съхранявал в склада си бутилки ракия, означени с регистрираната марка, но е придобил собствеността върху тях чрез последваща продажба, извършена на търг след конфискуването им от митническите органи. В мотивировката на съда е включено тълкуване на понятието “внос” по смисъла на ЗМГО, който от фактическа страна бил осъществен от трето на спора лице – “С” ЕО. , притежаващ изключителното право да внася и да продава стоки на ищеца. Стоките били приети на временен склад на М. В. и след като не били потърсени, са конфискувани и продадени на търг, с който факт, според апелативния съд, те са пуснати на пазара и е изчерпано право на марка на ищеца по чл.15, ал.1 ЗМГО.
Настоящият състав на Първо отделение на Търговската колегия на ВКС намира, че са налице основания за допускане на касационното обжалване.
Допустимостта на касационното обжалване е визирана от законодателя в нормата на чл.280, ал.1 ГПК и предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Материалноправният или процесуалноправен въпрос е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалваният акт, и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд.
Касаторът поставя няколко въпроса от значение за изхода от спора, решаването на които е обусловено от въведения процесуален въпрос – дали въззивният съд правилно е определил предмета на делото. Според касатора обектът на изследване по спора е правото на ответника да съхранява с търговска цел и да продава стоки, означени с притежаваната от него търговска марка, докато САС е обсъждал въпроси, относими към придобиване на правото на собственост върху стоките. В този смисъл, останалите въпроси за приложението на нормите на ЗМГО – вносът и връзката му с митническите режими, изчерпването на правото върху марка, недобросъвестността на ответника, последиците от административния акт за наложено наказание, необсъждане на депозирани експерти заключения биха били значими по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, но в зависимост от определянето на релевантните са спора факти и обстоятелства, включени в предмета на делото.
Съставът на Първо отделение на Търговската колегия на ВКС приема, че така определеният основен процесуален въпрос попада в приложното поле по чл.280, ал.1, т.1 ГПК и касационното обжалване следва да се допусне. По останалите въпроси касационната инстанция ще се произнесе в производството по чл.290 ГПК съобразно с отговора по първия въпрос.
На основание чл.18, ал.2, т.2 от Т. за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК касаторът следва да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 818.57 лв. в едноседмичен срок от съобщението.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 170/28.01.2009г., постановено по т.д. № 1643/2008г. от Софийския апелативен съд.
УКАЗВА на касатора “О” О. , гр. С., в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото квитанция за внесена държавна такса в размер на 818.57 лв. по сметка на ВКС, като в противен случай производството по делото ще бъде прекратено.
След представяне на вносния документ делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.