О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 16
Гр.София, 19.03.2009 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на седемнадесети март през две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Дария Проданова
Тотка Калчева
при секретаря …………………, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 199 по описа за 2009г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по т.д. № 199/09г. по описа на ВКС, ТК, І отд. е образувано по иск за отмяна на основание чл.47 от ЗМТА на арбитражно решение от 01.12.2008г. по в.а.д. № 16/08г. на Търговския арбитражен съд при Националната юридическа фондация.
С исковата молба е заявено и искане на спиране на изпълнението на арбитражното решение съгласно чл.48, ал.2 от ЗМТА.
Разпореждането на ВКС от 17.02.09г. за внасяне на обезпечение в размер на интереса от отмяната – 49540 лв. е съобщено на ищеца на 09.03.09г. и с молба от 12.03.09г. същият изразява становище, че наложената възбрана върху недвижим имот, негова собственост по реда на обезпечителното производство, представлява надлежно и достатъчно обезпечение на вземането на ответника по иска. Поддържа, че пазарната оценка на възбранения имот е възлиза на 331886лв. и значително надхвърля интереса от исканата отмяна, както и че за него е налице обезпечителна нужда предвид на подлежащото на принудително изпълнение арбитражно решение.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, след като разгледа молбата, намира следното:
По силата на чл.48, ал.2 от ЗМТА спиране на изпълнението на арбитражно решение като обезпечителна мярка по иск по чл.47 от закона се допуска от ВКС срещу представянето на обезпечение в размер на интереса от отмяната на арбитражното решение.
С молбата от 12.03.09г. са изложени основания за допускане на обезпечение, относими към производството по чл.389 и сл. от ГПК. Обезпечителните мерки се налагат, когато без тях за ищеца ще бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяването на правата по решението – чл.391 от ГПК. Обезпечаването на иска чрез възбраняване на недвижим имот има за правна последица забрана за ответника – собственик да се разпорежда с имота. Недвижимият имот придобива предназначение за удовлетворяване на кредитора след постановяване на решението по иска. Защитата на интересите на кредитора се осъществява чрез осребряване на имуществото и погасяване на съдебно признатото вземане или чрез запазване на съществуващото положение относно правото на собственост върху имота с цел провеждане на изпълнителни действия върху същия.
В случая, по силата на арбитражното решение молителят е в процесуално качество на длъжник за парично задължение и при евентуално уважаване на молбата за отмяна по чл.47 от ЗМТА издаденият изпълнителен лист ще подлежи на обезсилване, както и ще бъдат прекратени изпълнителните действия. Но от друга страна, с отмяната на арбитражното решение за молителя не възниква право на принудително изпълнение по отношение на ответника, основано на решението на ВКС по молбата по чл.47 от ЗМТО. Производството по отмяна няма характер на иск за съдебно признаване или установяване на съществуването на право или на притезание, осъществяването на които ще има за последица предприемане на изпълнителни действия по отношение на недвижим имот, който е продаден на публичната продан.
Характерът на производството изключва приложението на общите правила за обезпечаване на иск по реда на чл.389 и сл. от ГПК. Арбитражното решение подлежи на изпълнение и е изпълнително основание съгласно чл.404 от ГПК, каквито са и влезлите в сила съдебни актове и осъдителните решения на въззивните съдилища. При искане за отмяна на влязло в сила съдебно решение по чл.303 от ГПК или при подадена касационна жалба срещу осъдително въззивно решение, допустимата от закона възможност за обезпечаване на правата на молителя или на касатора се изразява единствено в спиране на изпълнението на съдебното решение. Върховният касационен съд постановява спиране само срещу внесено обезпечение – чл.282, ал.2 от ГПК без да извършва преценка за вероятната основателност на молбата или жалбата и за наличието на обезпечителна нужда.
По силата на изричната норма на чл.48, ал.3 от ЗМТА и спирането на изпълнението на арбитражното решение по молба за отмяна по чл.47 от ЗМТА се постановява само срещу обезпечение, вносимо от молителя в размер на интереса от отмяната.
По изложените съображения настоящият състав на Първо отделение на Търговската колегия на ВКС намира, че по молба по чл.47 от ЗМТА за отмяна на арбитражно решение молителят разполага само с правото да иска спиране на изпълнението на решението срещу представяне на обезпечение в размер на интереса от отмяната, като налагането на обезпечителни мерки по реда на чл.389 и сл. от ГПК е недопустимо.
Молителят по искането за спиране не е внесъл определената сума за обезпечение, поради което молбата следва да се остави без уважение.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на “П” Е. , гр. С. за спиране на изпълнението на арбитражно решение от 01.12.2008г. по в.а.д. № 16/08г. на Търговския арбитражен съд при Националната юридическа фондация по реда на чл.48, ал.2 от ЗМТА без представяне на обезпечение в размер на интереса от отмяна.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.