О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 77
Гр.София, 09.02.2010 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на пети февруари през две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Дария Проданова
Тотка Калчева
при секретаря …………………, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 724 по описа за 2009г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на “М” Е. , гр. С. срещу решение № 320/14.04.2009г., постановено по гр.д. № 101/2009г. от Софийския апелативен съд, с което е оставено в сила решение от 30.06.2008г. по гр.д. № 1883/2006г. на Софийския градски съд. С това решение касаторът е осъден да заплати на А. за с. к. сумата от 47520 лв., на основание чл.92, ал.1 ЗЗД, представляваща неустойка по т.15.2 за частично неизпълнение на задължението за 2001г. по т.10.2 от приватизационен договор от 16.11.98г. и лихви за забава по чл.86, ал.1 ЗЗД в размер на 13281.91г. за периода от 01.07.02г. до 30.08.04г., както и сумата от 27918 лв., представляваща неустойка по т.15.2 за частично неизпълнение на задължението за 2002г. по т.10.2 от договора с лихви по чл.86, ал.1 ЗЗД в размер на 4097.63 лв. за периода от 01.07.03г. до 30.08.04г.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на произнасянето от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС.
Ответникът А. за с. к. не взема становище по жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и съдържа приложение по чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение за заплащане на неустойка за неизпълнение на задължението на купувача по приватизационния договор да запази съществуващите в предприятието работни места и да ги увеличава, въззивният Софийски апелативен съд е констатирал, че в договора между страните не е посочена бройката на средносписъчния състав, която следва да се запази и увеличава по години. Съдът е приел за база за определяне на средносписъчния състав, посочения в информационния меморандум – 119 души, и въз основа на него е изчислил размера на неизпълнението на задължението по т.10.2 от договора.
Според касатора работните места в приватизираното дружество към момента на сключване на договора са 109 и това е фактическата бройка на средносписъчния състав на персонала, от която следва да се изхожда при преценката за изпълнение на задължението за поддържане и увеличаване на числеността на работниците. Поставеният въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК е: От кой момент следва да се отчита средносписъчният брой на заетия в приватизираното предприятие персонал с оглед на изпълнението на поетия от купувача ангажимент за увеличаването му, ако в договора в такъв не е бил посочен? Представя Решение № 475/17.07.2007г. по т.д. № 99/07г. на ВКС, ТК, ІІ отд., постановено между същите страните за заплащане на неустойка по приватизационния договор от 16.11.98г., но за неизпълнение на задължението на купувача по програмата за трудова заетост за 2000г. В това решение е прието, че задължението по т.10.2 от договора следва да се определи на база на средносписъчния състав на заетите в приватизираното дружество лица според депозирания в НСИ формуляр и въведения с И. от 1975г. на НСИ метод за определяне на списъчния и средносписъчния състав на персонала.
Настоящият състав на Първо отделение на Търговската колегия на ВКС намира, че касационното обжалване следва да се допусне на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Поставеният от касатора материалноправен въпрос е значим за изхода от спора и разрешаването му е обусловило крайните изводи на въззивния съд. По същия въпрос е налице влязло в сила решение на ВКС, както и несъответствие между двата съдебни акта, което обосновава приложното поле на касационното разглеждане на жалбата по същество.
Съгласно чл.18, ал.2, т.2 от ТДТССГПК / приета с ПМС № 38/08г./ касаторът следва да заплати държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 1856.35 лв. и в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото вносния документ.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № № 320/14.04.2009г., постановено по гр.д. № 101/2009г. от Софийския апелативен съд.
Указва на касатора “М”Е. , гр. С. да внесе по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на касационната му жалба в размер на 1856.35 лв. и в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото вносния документ.
След представяне на документа за платена държавна такса или след изтичане на срока от съобщението делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание или за прекратяване на производството.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.