О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 118
Гр.София, 18.02.2010 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на първи февруари през две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Дария Проданова
Тотка Калчева
при секретаря …………………, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 808 по описа за 2009г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Е. “В” – Т. Б. Б. , гр. Л. срещу решение № 220/14.10.2008г., постановено по гр.д. № 243/2008г. от Л. окръжен съд, в частта, с която е оставено в сила решение № 254/12.05.2008г. по гр.д. № 989/2007г. на Л. районен съд, а именно за осъждане на касатора да заплати на Д. И. Д. сумата от 4304 лв., представляваща обезщетение за частично неизпълнение на договор от 13.06.2003г. и за сумата от 1900 лв., представляваща обезщетение върху главницата по чл.86 ЗЗД за периода от 30.09.2003г. до 15.05.2007г.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, както и че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационното обжалване.
Ответникът Д. И. Д., гр. Х. оспорва жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови решението в обжалваната част въззивният съд е приел, че между страните е сключен договор на 13.06.2003г., по силата на който ответникът по иска – настоящ касатор се е задължил да произведе оборудване за 60 бр. клетки и предостави селекциониран разплоден материал – 20 бр. зайкини срещу определено възнаграждение. Платената от ищеца сума от 4304 лв. е счетена за вреда, като пряка и непосредствена последица от неизпълнението на ответника, поради което искът е уважен в посочения размер и е присъдено обезщетение по чл.86 ЗЗД за периода от 30.09.2003г. до 15.05.2007г. от 1900 лв.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът е изложил оплаквания за неправилност на решението – относно приетите за доказани факти и обстоятелства по делото, както и твърдение, че в мотивите липсва произнасяне по направеното възражение за погасяване на претенцията за лихви по давност, които въпроси са определени като значими за точното прилагане на закона.
Настоящият състав на Първо отделение на Търговската колегия на ВКС намира, че в частта, с която е уважена претенцията за главницата не са налице основания за допускане на касационното обжалване.
Допускането на касационното обжалване е визирано от законодателя в нормата на чл.280, ал.1 ГПК и предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Материалноправеният или процесуалноправен въпрос е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалваният акт, и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и със закона, а не до преценката на приетата по делото фактическа обстановка. Твърдяната неправилност на решението не би могла да аргументира наличието на основанията за касационно обжалване, ако същата се изразява в необоснованост на въззивния акт, при която са опорочени фактическите констатации на съда и въз основа на тях е приложен материалният закон.
Касаторът в настоящото производство не е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, решен в противоречие с императивна норма или с трайно установила се съдебна практика, както и не е аргументирал значението на изложените в жалбата твърдения за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Бланкетното посочване на текста на чл.280, ал.1 ГПК не се квалифицира като основание за касационно обжалване съобразно законодателното разрешение за факултативност на касационния контрол с оглед на функциите на ВКС като инстанция по проверка за правилното прилагане на правото, а не фактите по конкретния спор.
Доводите за неправилност на въззивното решение не подлежат на преценка по реда на чл.288 от ГПК, а ВКС не разполага с правомощието да извежда евентуалните правни въпроси, обуславящи приложното поле на касационното обжалване.
В частта по претенцията с правно основание чл.86 ЗЗД е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационен контрол.
Във въззивната жалба е направено възражение за погасяване на иска по давност, по което липсва произнасяне от състава на Л. окръжен съд.
При постановяване на въззивното решение съдът е длъжен да отговори в мотивите на обжалвания съдебен акт на всички важни и съществени въпроси, поставени за решаване по делото. Произнасянето по въведените в предмета на спора възражения, има значение за изхода от спора по съдебнопредявеното вземане на ищеца. Непроизнасянето по редовно заявено и поддържано в хода на производството по делото възражение за погасяване на вземането по давност представлява значим процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1ГПК. Решаването на този въпрос следва да се съпостави в практика на ВКС, обективирана в П. № 7/1965г., Постановление № 1/1985г. и П. № 1/1953г. на Пленума на ВС. Следователно са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК.
Съгласно чл.18, ал.2, т.2 от ТДТССГПК / приета с ПМС № 38/08г./ касаторът следва да заплати държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 38 лв. и в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото вносния документ.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 220/14.10.2008г., постановено по гр.д. № 243/2008г. от Л. окръжен съд, в частта, с която е оставено в сила решение № 254/12.05.2008г. по гр.д. № 989/2007г. на Л. районен съд за осъждане на Е. “В” – Т. Б. Б. да заплати на Д. И. Д. сумата от 1900 лв., представляваща обезщетение по чл.86 ЗЗД върху главницата от 4304 лв. за периода от 30.09.2003г. до 15.05.2007г.
НЕ ДОПУСКА касационен контрол в останалата обжалвана част на решението.
Указва на касатора Е. “В” – Т. Б. Б. да внесе по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на касационната му жалба в размер на 38 лв. и в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото вносния документ.
След представяне на документа за платена държавна такса или след изтичане на срока от съобщението делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание или за прекратяване на производството.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: