О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 119
Гр.София, 18.02.2010 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на първи февруари през две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Дария Проданова
Тотка Калчева
при секретаря …………………, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 897 по описа за 2009г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на “Д”ООД, гр. С. срещу решение от 11.03.2009г., постановено по гр.д. № 2222/2008г. от Софийския градски съд, с което е оставено в сила решение от 07.12.2007г. по гр.д. № 23617/07г. на Софийския районен съд за осъждане на касатора да заплати на Е. “Е” сумата от 1050 лв., представляваща възнаграждение по договор за превоз.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на произнасянето от въззивния съд по материалноправен въпрос от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответникът Е. “Е”, гр. С. не взема становище по жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и съдържа приложение по чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение Софийският градски съд е приел за безспорно между страните, че по договор от 19.04.2007г. ищецът – Е. “Е” е извършил превоз на товари от Германия до България при уговорено възнаграждение в размер на 5520 лв., от което ответникът – настоящ касатор е заплатил сумата от 4470 лв. Възражението на ответника, че дължимото навло от 1050 лв. е прихванато срещу задължение на ищеца спрямо него за същата сума е счетено за неоснователно. Насрещната претенция произтича от договор за превоз между страните от 01.08.2007г., по който ищецът не е изпълнил задължението си и ответникът е ангажирал друг превозвач срещу възнаграждение от 5500 лв. Разликата между договореното от страните навло по договора от 01.08.2007г. в размер на 4450 лв. и възнаграждението по договора между ответника и третото лице от 1050 лв. е заявена за дължима като обезщетение за неизпълнение. Според въззивния съд вземането за обезщетение не съществува, тъй като ответникът не е понесъл вреда – не е доказано, че е заплатил възнаграждение за извършения от третото лице превоз.
Поставеният от касатора въпрос е: При неизпълнение на задължение по двустранен договор, когато същото е извършено от трето лице срещу уговорката за заплащане на по-висока страна, следва ли да бъде доказано плащане по второто правоотношение, за да се приеме, че са настъпили вреди или е достатъчно да бъде доказано определянето на по-висока цена?
Н. състав на Първо отделение на Търговската колегия на ВКС намира, че е налице основание за допускане на касационното обжалване.
Допускането на касационното обжалване е визирано от законодателя в нормата на чл.280, ал.1 ГПК и предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата и който въпрос е обусловил решаващите изводи на въззивния съд.
Формулираният от касатора материалноправен въпрос е от значение за крайния изход от спора по конкретното дело, доколкото аргументацията на въззивния съд да счете направеното възражение за прихващане за неоснователно е основана единствено на тълкуването на разпоредбата на чл.82 ЗЗД. По същество съдът е приел, че за присъждане на обезщетение в размер на претърпяната вреда, кредиторът следва да установи, че действително е настъпило намаляване на патримониума му /платил е на трето лице/, а не само, че щета би възникнала в бъдеще /задължението за заплащане на възнаграждение би могло да бъде погасено – доброволно или принудително/.
По приложението на чл.82 ЗЗД съществува практика на ВКС, която няма задължителен за съдилищата характер – Н. Реш. № 61/25.04.95г. по гр.д. № 810/94г., V г.о., Реш. № 128/29.12.82г., по гр.д. № 104/82г. ОСГК, Р. № 197/19.02.97г. по гр.д. № 250/95г., V г.о., Реш. № 535/13.08.07г. по т.д. № 211/07г., ІІ т.о., Реш. От 03.05.07г. по т.д. № 858/06г., ІІ т.о. В посочените решения са коментирани елементите на фактическия състав на обезщетението по чл.82 ЗЗД, но липсва принципно разрешение на поставения от касатора въпрос.
При тези данни касационният контрол следва да се допусне на основание чл.280, ал.1, т.3 ЗЗД по въведения от касатора въпрос.
Съгласно чл.18, ал.2, т.2 от ТДТССГПК / приета с ПМС № 38/08г./ касаторът следва да заплати държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 21 лв. и в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото вносния документ.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 11.03.2009г., постановено по гр.д. № 2222/2008г. от Софийския градски съд.казва на касатора “Д”ООД, гр. С. да внесе по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на касационната му жалба в размер на 21 лв. и в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото вносния документ.
След представяне на документа за платена държавна такса или след изтичане на срока от съобщението делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание или за прекратяване на производството.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.