О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 548
Гр.София, 07.10.2009 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и трети септември през две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Дария Проданова
Тотка Калчева
при секретаря …………………, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 379 по описа за 2009г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. Х. С., гр. П., обл. Бургаска срещу решение № 138/04.12.2008г., постановено по т.д. № 229/2008г. от Бургаския апелативен съд, с което е отменено решение № 185/03.07.2008г. по т.д. № 8/2008г. на Бургаския окръжен съд и е отхвърлен предявеният от касатора против”Е” О. иск с правно основание чл.74 ТЗ за отмяна на решенията на общото събрание на съдружниците от 20.12.2007г.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на хипотезите по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК.
Ответникът “Е”О. , гр. П. оспорва жалбата и възразява, че въззивното решение не попада в приложното поле на нормата на чл.280 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение Бургаският апелативен съд е приел, с оглед на заявените основания за отмяна на решението на общото събрание на съдружниците на ответното дружество, че ищецът е поканен за провеждане на заседанието и е спазено изискването по чл.139 ТЗ, на 20.07.2005г. м. е връчено предупреждение за изключване по смисъла на чл.126, ал.3 ТЗ, както и че съдружникът е извършил констатираните от съдружниците нарушения, не е предприел действия по изпълнение на решенията на общото събрание и не е привел поведението си в съответствие с отправеното м. предупреждение.
Според касатора въззивното решение е постановено в противоречие с практиката на ВКС, както и с други актове на Бургаския апелативен съд и произнасянето по поставените въпроси има значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Въведените въпроси касаят редовността на връчената покана на ищеца за провеждане на събранието, възприетата от съда възможност едно и също предупреждение за изключване да се ползва от дружеството при провеждане на две и повече процедури по изключване, когато предшестващо решение за изключване е отменено от съда, и формирания извод за липса на нарушения от съдружника по чл.126 ТЗ.
Настоящият състав на Първо отделение на Търговската колегия на ВКС намира, че е налице основание за допускане на касационното обжалване само по единия от въпросите, по които се е произнесъл въззивният съд.
Допустимостта на касационното обжалване е визирана от законодателя в нормата на чл.280, ал.1 ГПК и предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Материалноправният или процесуалноправен въпрос е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалваният акт, и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и със закона, а не до преценката на приетата по делото фактическа обстановка. В този смисъл, твърдяната неправилност на решението не би могла да аргументира наличието на основанията за касационно обжалване, ако същата се изразява в необоснованост на въззивния акт, при която са опорочени фактическите констатации на съда и въз основа на тях е приложен материалният закон.
По въпроса за редовността на поканата за провеждане на събранието апелативният съд е приел от фактическа страна, че изпратената покана е връчена при отказ за получаването й по реда на чл.47, ал.1, т.2 ГПК /отм./, но независимо от възраженията на страната относно техническото оформяне на отказа, съдружникът следва да се счита за поканен по реда на чл.139 ТЗ. Основание за този извод са били признанието на ищеца в исковата молба /отказал да подпише нотариалната покана/ и упълномощаването от него на лице, което да получи материалите за събранието.
При това възприемане на фактите и обстоятелствата по спора съставът на ВКС счита, че правният извод на въззивния съд не е основан на тълкуване на материалноправна норма в противоречие с практика на ВКС. Цитираното от касатора решение № 1070/10.06.2002г. по гр.д. № 1956/2001г. на ВКС, V г.о. разглежда различна фактическа обстановка, като не допуска липсата на покана да се замести с подпис на протокола за провеждане на предишно събрание, което е напуснато от съдружника преди да се вземе решението за насрочване на ново заседание. Не съществува идентитет във фактическа и правна страна между двата казуса, поради което приетите разрешения от ВКС не могат да се приложат към настоящия случай и не аргументират наличието на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
По втория въпрос за отправянето на предупреждение за изключване по делото е било безспорно, че такова е редовно връчено на 20.07.2005г., както и че въз основа на него ищецът е бил изключен като съдружник, но решението за изключване не е вписано в търговския регистър поради допуснати нарушения на реда за свикване на събранието на 05.08.2005г. Въз основа на това предупреждение и на мотивите на съда по регистрацията въззивният състав е приел, че при изключването на съдружника с атакуваното решение от 20.12.2007г. е спазена процедурата по чл.126, ал.3 ТЗ.
В този смисъл поставеният въпрос: “Може ли едно и също предупреждение за изключване по чл.126, ал.3 ТЗ да се ползва от дружеството при провеждане на две и повече процедури по изключване, когато предшестващо решение за изключване не е вписано или е отменено по съдебен ред?” е от значение за решаването на спора по делото. Положителният отговор на този въпрос се съдържа имплицитно в мотивите на Бургаския апелативен съд и е обусловил крайния резултат по иска с правно основание чл.74 ТЗ. Сочената от касатора съдебна практика третира отправянето на писмено предупреждение, съдържанието м. , поставянето на срок на съдружника за преустановяване на нарушенията, но не и разрешение по материалноправния въпрос, въведен в предмета на делото и обект на обсъждане във въззивния акт. По тези съображения е налице второто поддържано основание за допускане на касационното обжалване – по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Третият въпрос за необсъждане на доводите на касатора и по отношение на формирания извод за наличието на констатираните нарушения на съдружника, послужили като основания за изключването, не представлява материалноправен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК и не обосновава приложното поле касационното обжалване. Въведените основания касаят неправилността на въззивния акт по чл.281, т.3 ГПК и подлежат на контрол от ВКС в производството по чл.290 ГПК.
На основание чл.18, ал.2, т.2 от Т. за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК касаторът следва да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 30 лв. в едноседмичен срок от съобщението.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № № 138/04.12.2008г., постановено по т.д. № 229/2008г. от Бургаския апелативен съд.
УКАЗВА на касатора Г. Х. С., гр. П., обл. Бургаска в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото квитанция за внесена държавна такса в размер на 30 лв. по сметка на ВКС, като в противен случай производството по делото ще бъде прекратено.
След представяне на вносния документ делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.