О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№311
София, 20.04.2010 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, – т.о. в закрито заседание на двадесет и втори март през две хиляди и десета година в състав:
Председател: Таня Райковска
Членове: Дария Проданова
Тотка Калчева
като изслуша докладваното от съдията Проданова ч.т.д. № 122 по описа за 2010 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 ал.3 ГПК.
Образувано е по частните касационни жалби на В. С. Л., С. С. С., А. С. Г., Л. К. П., И. И. И. , Е. А. Д., Д. И. С., С. Д. Б., А. З. Т. и на И. С. С. срещу О. № 259 от 11.03.2009 год. по ч.гр.д. № 335/2009 год. на Софийски апелативен съд. С това определение въззивният съд е оставил без уважение частните им жалби срещу определението от 28.10.2008 год. по ф.д. № 130/2008 год. с което СГС е постановил отказ за встъпването им по реда на чл.218 ГПК като трети лица помагачи на страната на ответника – ПК”Л”.
Ч. касационни жалби са допустими по смисъла на чл.275 ал.1 ГПК.
В тях се съдържат искания за отмяна на определението, основаващи се на наличието на правен интерес у тях да не бъде допуснато прекратяването на кооперацията, чиито членове са изброените физически лица.
В депозиран по реда и в срока на чл.276 ал.1 ГПК писмен отговор ПК”Л” изразява, чрез пълномощника си становище, че не са налице предвидените в закона основания за допускане на касационен контрол. Подържа и евентуалното становище, че частната касационна жалба е неоснователна.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК на В. Л. , С. С. , А. Г. , Л. П. , И. И. , Е. Д. , Д. С. , С. Б. и А. Т. се съдържа позоваване на чл.280 ал.1 т.2 ГПК по отношение на въпроса за наличието на правен интерес от встъпване в процеса на член-кооператорите.
В т.нар. „П” И. С. е възпроизвел доводите си по частната жалба за неправилност на определението.
Настоящият съдебен състав счита, че допустимостта на встъпването по реда на чл.218 ГПК в производството по чл.40 ал.1 т.2 ЗК е обуславящ по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК процесуалноправен въпрос по който ВКС следва да се произнесе по същество, т.е. касационен контрол следва да бъде допуснат.
Като взе предвид доводите по частните жалби и извърши проверка на атакувания съдебен акт, Върховният касационен съд приема следното:
Частните касационни жалби са неоснователни.
Ф.д. № 130/2008 год. на Софийски градски съд (съд по регистрацията на ПК”Л”) е образувано по искането на Софийска градска прокуратура за прекратяването на кооперацията – чл.40 ал.1 т.2 ЗК. Искането е обусловено от това, че уставът на кооперацията не е приведен в съответствие със ЗК-1999 год. в срока по § 2 от ПЗР на ЗК.
Искането е формулирано като искова молба при ответна страна ПК”Л”. Именно на страната на кооперацията са поискали да встъпят като трети лица помагачи изброените по-горе член-кооператори, мотивирайки се с интереса си кооперацията да не бъде прекратена.
Предмет на установяване в производството по чл.40 ал.1 т.2 ЗК е дали в срока по § 2 от ПЗР на ЗК уставът на кооперацията е приведен в съответствие със ЗК-1999 год. Т.е. касае се за проверка на обективни данни по фирменото дело, поради което е налице и ограничение за попълване на делото с доказателства, които биха били ангажирани от член-кооператорите. Тези факти (ако не се съдържат в кориците на фирменото дело и евентуално делата, образувани по искове по чл.58 ЗК) биха били ирелевантни, поради което и участието на посочените по-горе ФЛ е лишено от правен интерес.
Ако пък се приеме, че производството по чл.40 ал.1 т.2 ЗК е охранително (доколкото законът използва термина „искане”, а не „иск”), то в този случай , съгласно чл.540 ГПК – чл.218 ГПК не се прилага. Т.е. трети лица не се конституират.
Предвид на горното, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ без уважение частните касационни жалби на В. С. Л., С. С. С., А. С. Г., Л. К. П., И. И. И. , Е. А. Д., Д. И. С., С. Д. Б., А. З. Т. и на И. С. С. срещу О. № 259 от 11.03.2009 год. по ч.гр.д. № 335/2009 год. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.