О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 163
София, 27.03.2009 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на двадесет и пети март през две хиляди и девета година в състав:
Председател: Таня Райковска
Членове: Дария Проданова
Тотка Калчева
като изслуша докладваното от съдията Проданова ч.т.д.N 51 по описа за 2009 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.218к вр.§ 2 ал.14 вр.ал.2 от ПЗР на ГПК.
Образувано е по частната жалба на З. С. З. срещу Определение № 2* от 12.11.2008 год. по гр.д. № 1594/08 год. на Пловдивския окръжен съд. С него е по реда на чл.192 ал.4 ГПК (отм.) съдът се е произнесъл по молбата на З. З. за изменение на постановеното на 17.07.2008 год. решение по същото дело в частта за разноските. В диспозитива на определението си, ПдОС е посочил, че то подлежи на обжалване.
Това посочване е неправилно и частната жалба е недопустима, поради следното:
Пловдивският окръжен съд в качеството си на въззивна инстанция се е произнесъл по спор между З. и “Е”АД. Цената на обективно съединените от З. искове е както следва: с правно основание чл.55 ал.1 ЗЗД – 35.71 лв. и 6.84 лв. и с правно основание чл.49 ЗЗД – 1000 лв. С решението си, което е влязло в сила като необжалваемо, ПдОС е присъдил на ищеца-въззивник разноски.
С допълнителна молба депозирана на 17.09.2008 год. З. е поискал изменение на решението в частта относно присъждането на разноски. С обжалваното пред настоящата инстанция определение, по реда на чл.192 ал.4 ГПК (отм.) съдът се е произнесъл по искането.
Това определение е необжалваемо.
Както бе посочено по-горе, приложим е редът по ГПК-1952 год. Съгласно т.6 на ТР № 1/17.07.2001 год. въззивното решение, съдържащо и произнасяне по разноските е необжалваемо в частта досежно същинския спор. В частта за разноските, то има характер на определение и то от определенията, които съдът може сам да отмени и измени. Определението по чл.192 ал.4 ГПК (отм.) съставлява именно такова произнасяне – по изменение на решението. Това произнасяне може да бъде по молба на страните или по почин на съда. Независимо, че произнасянето по основното правоотношение е приключило с необжалваем съдебен акт, то съдът може да го измени в частта за разноските, ако този акт съдържа такова произнасяне. Нито определението, съдържащо се в решението, нито определението по чл.192 ал.4 ГПК (отм.) подлежи на инстанционен контрол, ако на такъв не подлежи самото решение в какъвто смисъл се е произнесла ОСГК на ВКС с т.6 на ТР № 1/2001 год.
Дори да се приеме, че по отношение на това определение е приложим редът по ГПК-2007 год., доколкото молбата за изменение е депозирана при неговото действие, то и в този случай, определението на ПдОС би било необжалваемо. Това е така, поради обстоятелството, че общата цена на предявените искове е 1042.55 лв. Те са уважени общо за сумата 185.09 лв. Т.е. обжалваемият интерес по делото в най-благоприятният случай би възлизал на 857.09 лв. т.е. по отношение на определението би се разпростирало ограничението на чл.274 ал.4 ГПК.
Предвид на горното, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ без разглеждане частната жалба на З. С. З. срещу Определение № 2* от 12.11.2008 год. по гр.д. № 1594/08 год. на Пловдивския окръжен съд.
Определението подлежи на обжалване Търговска колегия на ВКС в едноседмичен срок от съобщението на касатора.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.