О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 191
София, 08.04.2009 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на шести април през две хиляди и девета година в състав:
Председател: Таня Райковска
Членове: Дария Проданова
Тотка Калчева
като изслуша докладваното от съдията Проданова ч.т.д. № 154 по описа за 2009 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 ал.2 вр.чл.121 вр.чл. 104 ГПК.
Образувано е по частната жалба на Ж. З. Д. срещу определението от 15.12.2008 год. по ч.гр.д. № 1199/2008 год. на Пловдивския апелативен съд. С него ПАС се е произнесъл по препирнята за родова подсъдност между П районен и П. окръжен съдилища.
Частната жалба е допустима по смисъла на чл.275 ал.1 ГПК.
В нея се съдържа искане за отмяна на определението и се излагат доводи във връзка с родовата подсъдност на спора.
Като взе предвид доводите по частната жалба и извърши проверка на атакувания съдебен акт, Върховният касационен съд приема, че тя е неоснователна, поради следното:.
Л. Т. е предявила срещу Ж. Д. два обективно съединени иска. Иск с правно основание чл.59 ЗЗД за сумата 23007.40 лв. и иск с правно основание чл.86 ал.1 ЗЗД за сумата 8134.50 лв.
Искът е предявен пред П. районен съд. С определение от 26.09.2008 год. по гр.д. № 1210/2008 год. ПзРС е приел, че искът е родово подсъден като първа инстанция на окръжен съд, поради което и му е изпратил делото по подсъдност.
С определение от 12.11.2008 год. Пазарджишкият окръжен съд е счел, че е родово некомпетентен да разгледа спора с оглед разпоредбата на чл.104 т.4 ГПК е повдигнал по реда на чл.122 ГПК спор за подсъдност.
Пловдивският апелативен съд е счел, че определението на П. районен съд с което се е десезирал от спора е незаконосъобразно и е приел, че спорът е от родовата компетентност на районен съд.
Определението на ПАС е законосъобразно. Съдът е сезиран с два обективно съединени иска, цената на всеки от които е под 25000 лв. Позоваването на чл.68 ГПК е неуместно, доколкото текстът касае определяне цената на всеки един от предявените искове и не може да се тълкува в смисъл, че предявяването им в общо производство ги прави един иск със сборна цена. Неуместно е и позоваването на инцидентно и изолирано произнасяне на състав на І г.о. на ВС на РБ от 1982 год. Цитираната съдебна практика от 1984 год. касае субективно съединяване на искове пред каквато хипотеза не сме изправени..
Водим от горното и като счете частната жалба за неоснователна, ВКС-Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определението от 15.12.2008 год. по ч.гр.д. № 1199/2008 год. на Пловдивския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.