О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 176
София, 17.02.2010 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на десети февруари през две хиляди и десета година в състав:
Председател: Таня Райковска
Членове: Дария Проданова
Тотка Калчева
като изслуша докладваното от съдията Проданова ч.т.д.N 69 по описа за 2010 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 ал.3 т.2 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба на „Българска б. за развитие“АД срещу определението от 19.10.2009 год. по ч.гр.д. № 8892/09 год. на Софийски градски съд.
С него е отменено разпореждането от 23.09.2008 год. по гр.д. № 25202/2008 год. на Софийския районен съд. С това разпореждане първоинстанционният съд е счел за основателно искането на банката за издаване на основание чл.417 т.2 ГПК на заповед за изпълнение в нейна полза срещу кредитополучателя „Мартекс Ф. ;Е. за сумата 100000 лв., представляваща част от нейно вземане срещу едноличното дружество, произтичащо от договор за кредит, чиято предсрочна изискуемост е обявена по реда на чл.60 ал.2 ЗКИ.
За да постанови отказ по заявлението, Софийски градски съд се е позовал на това, че съгласно представеното извлечение от сметка, общият размер на дълга е 713594.52 лв. от които 500000 лв. просрочена главница, 206563.27 лв. просрочени лихви и 7031.25 лв. текущо начислени лихви. Мотивирал се е с това, че след като не е представен погасителен план, не е ясно каква част от главницата е предявена по реда на чл.417 ГПК и за какъв период от време, заявлението е нередовно.
Частната жалба е депозирана в срока по чл.275 ГПК срещу определение, даващо разрешение по същество на друго производство и по отношение на него съгласно чл.274 ал.3 ГПК намира приложение чл.280 ал.1 ГПК. При преценката относно допустимостта на касационното обжалване, съдебният състав приема следното:
В представеното изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК частният жалбоподател „Българска б. за развитие“АД се позовава на основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Приложил е О. № 37 от 29.01.2008 год. по ч.гр.д. № 609/2008 год. на Пловдивския районен съд (за което няма данни да е влязло в сила); О. от 10.11.2006 год. по ч.гр.д. № 1151/2006 год. на Великотърновския окръжен съд, постановено по реда на чл.244 ал.1 ГПК (отм.) и Решение № 58 от 15.04.2009 год. по т.д. № 584/2008 год. на ВКС-ТК, ІІ т.о.
Липсва каквато и да било формулировка относно обуславящия правен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Позоваването е на неправилна преценка на СГС относно конкретността и редовността на заявлението за издаване на заповед за изпълнение за част от вземането, прилагането на погасителен план и пр.
Стойност на „практика“, относима към основанието по т.1 на чл.280 ал.1 ГПК има само цитираното по-горе решение на ІІ т.о. на ВКС. С него съдът се е произнесъл по реда на чл.290 ГПК по въпроса по чл.280 ал.1 ГПК: „От кога тече 6-месечния срок по чл.147 ал.1 ЗЗД в който кредиторът трябва да предяви иск срещу поръчителите“. При произнасянето по него, съдът е изложил становището си относно това, как настъпва уговорената с договора за кредит предсрочна изискуемост на задължението.
Както бе посочено по-горе, касаторът не е формулирал обуславящ правен въпрос, а и той не може да бъде изведен от съдържанието на изложението, доколкото практиката на ВКС на която се позовава касае правата на поръчителите и способът за обявяване на кредитно задължение за предсрочно изискуемо. Мотивите по които СГС е отказал издаването на заповед за изпълнение (правилни или не) са различни, поради което основание за допускане на касационен контрол липсва.
Предвид на горното, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определението от 19.10.2009 год. по ч.гр.д. № 8892/09 год. на Софийски градски съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.