3
Определение на ВКС-ТК, І т.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№605
С., 07.10.2011 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на двадесети септември през две хиляди и единадесета година в състав:
Председател: Таня Райковска
Членове: Д. П.
Т. К.
като изслуша докладваното от съдията П. т.д. № 1097 по описа за 2010 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от М. В. Т. срещу Решение от 29.06.2010 год. по гр.д.№ 988/2010 год. на Софийски градски съд. С него е потвърдено решението от 04.12.2009 год. по гр.д.№ 21859/2009 год. на Софийски районен съд. С него е бил отхвърлен предявеният от Т. срещу [фирма] иск с правно основание чл.26 ал.1 ЗЗД.
Предмет на спора, съобразно заявеното в исковата молба и уточненията и от 19.05.2009 год. и от 03.06.2009 год., е прогласяване нищожността на тази клауза в сключен на 19.06.2007 год. Договор № 221/170 за банков кредит, с която се въвежда допълнителен компонент при формирането на базисния лихвен процент. Твърдението е, че „нововключената допълнителна премия е незаконосъобразна и в несъответствие с договора”. Несъответствието ищецът-касатор е мотивирал с това, че съгласно т.4 и т.17 от договора, той може да бъде изменян с писмено споразумение между страните, каквото в случая не е налице.
И двете съдебни инстанции са приели, че са сезирани с иск с правно основание чл.26 ал.1 ЗЗД – противоречие на клаузата с материалния закон и по-конкретно, чл.58 ал.2 ЗКИ, който е неоснователен. Съдилищата са се позовали на чл.11.1.3. от договора, съобразно който кредитополучателят е дал съгласие за едностранна промяна на годишния лихвен процент, без да е необходимо допълнително споразумение, а самата промяна, чрез добавянето на сочения компонент не противоречи на чл.58 ал.2 ЗКИ.
Заявените основания за допускане на касационно обжалване са по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК (основно от 16.08.2010 год. и допълнително от 27.09.2010 год.) процесуалният представител на касатора не е формулирал материалноправният или процесуалноправен въпроса по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК и разясненията, съдържащи в т.1 та НР № 1/2010 год. на ОСГТК на ВКС. Сочи че: 1./ СГС се е произнесъл само по нищожността на клаузата по договора за банков кредит; 2./СГС от процесуална страна неточно и непълно се е произнесъл по предмета на ИМ очертан в самата нея и уточненията към нея; 3./ Въззивният съд не се е произнесъл по всички наведени с исковата молба основания, относно неправилността на решението на първоинстанционния съд. Дадени са примери.
Съдебният състав счита, че основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване не е налице, поради следното:
Посочените въпроси не съставляват такива по чл.280 ал.1 ГПК, а основания по чл.281 т.3 ГПК за неправилност на въззивния акт. Дори да се приеме (с оглед съдържанието и на самата жалба), че първият от въпросите касае непълнота на решението, то в този случай е приложима процедурата по чл.250 ГПК и непроизнасянето от страна СГС не би могло да се свърже с противоречие със задължителна практика на ВС и ВКС, каквато е предпоставката на т.1 на чл.280 ал.1 ГПК.
Съдебният състав счита, че основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване също не е налице, поради следното:
Съгласно т.1 на цитираното и по-горе ТР № 1/2010 год. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Касаторът смесва основанията за неправилност на съдебното решение с основанията за допускане на касационен контрол. Дори твърдяните в изложението нарушения да са били допуснати, те касаят преценката на конкретните факти и обстоятелствата по делото, поради което произнасянето би било без значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Липсва основание за допускане на факултативния касационен контрол, поради което, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение от 29.06.2010 год. по гр.д.№ 988/2010 год. на Софийски градски съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.