4
4
Определение по т. д. № 299/11 г., ВКС, ТК, І-во отд.
Определение по т. д. № 299/11 г., ВКС, ТК, І-во отд.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
634
С., 18.10.2011 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, състав на първо отделение в закрито заседание на трети октомври през две хиляди и единадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ РАЙКОВСКА
Членове: Д. П.
Т. К.
като изслуша докладваното от Председателя /съдията/ Т. Р. т. д. № 299 по описа за 2011 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на М. С. Т. от [населено място] и [фирма], [населено място] /в несъстоятелност/ срещу въззивно решение № 229/24.11.2010 г. по т. д. № 100/2010 г. на Великотърновски апелативен съд, с което е отменено решение № 69/11.05.2010 г. по т. д. № 187/2009 г. Плевенски окръжен съд, и е отхвърлен като неоснователен предявеният от М. С. Т. срещу [фирма] /в несъстоятелност/ иск на основание чл. 694, ал. 1 ТЗ за установяване по отношение на ответника, синдика и кредиторите на несъстоятелността, че М. Т. има вземане към [фирма] / в несъстоятелност/ в размер на 336 314,12 лв. на основание договор за заем от 15.01.2003 г. и учредена договорна ипотека в н. а. № 80, т. І, рег. № 6681, н. д. № 4068/2006 г., както и в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение в неговата отхвърлителна част до размер на сумата 748 653,71 лв., и в частта, с която Т. е осъдена да заплати държавна такса по сметка на ВТАС в размер на 8246,79 лв.
Касаторите поддържат, че обжалваното решение е недопустимо и порочно, твърди се, че незаконосъобразно в производството по установителния иск е конституиран служебно като страна в процеса синдикът на [фирма], както и че същият не притежава самостоятелен правен интерес да обжалва първоинстанционното решение, доколкото не е самостоятелна страна в производството по чл. 694, ал. 1 ТЗ, нито представлява длъжника в същото производство.
В изпълнение на императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторите в писмените изложения поддържат становище за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т. т. 1, 2 и 3 ГПК.
Сочат, че въззивният съд се е произнесъл по въпроса за процесуалните права на синдика да участва самостоятелно в производство по чл. 694, ал. 1 ТЗ и обжалва решението по този иск в противоречие с практиката на ВКС и на съдилищата – Решение № 760/12.04.2005 г. по гр. д. № 546/2004 г.; Решение № 571/14.120.2008 г. по т. д. № 313/2008 г. на ВКС, ТК, І отд., Определение № 286/27.10.2008 г. по в. ч. гр. д. № 593/2008 г. на ВТАС.
Въпросът: “Дали е допустимо признание на иска по чл. 694 ТЗ от ответника –длъжник в производството по несъстоятелност” е от значение за правилното приложение на чл. 237 ГПК при условията на чл. 635 ТЗ и по него няма съдебна практика.
Синдикът на [фирма] /в несъстоятелност/ М. Н. в писмен отговор заема становище за недопускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касаторите доводи, приема следното:
Касационната жалба на [фирма] /в несъстоялност/, със седалище в [населено място] е недопустима, тъй като този касатор е в процесуалното положение на ответник по предявения установителен иск по чл. 694 ТЗ за съществуването на неприето вземане в производството по несъстоятелност и с обжалваното въззивно решение искът е отхвърлен. Поради това, ответникът – длъжник не разполага с правен интерес да подаде касационна жалба и същата следва да бъде оставена без разглеждане.
Касационната жалба на М. С. Т. е подадена в рамките на едномесечния преклузивен срок по чл. 283 ГПК от надлежна страна в процеса срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и е процесуално допустима с оглед нейната редовност, а по отношение на приложното поле на касационното обжалване, предвид изложените от касатора основания и данните по делото, касационното обжалване е допустимо на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Въззивното решение на ВТАС съдържа произнасяне от страна на решаващата инстанция по предявения от жалбоподателката установителен иск с правно основание чл. 694, ал. 1 ТЗ срещу [фирма], за установяване съществуване на вземане в размер общо на 336 314,12 лв., основаващо се на писмен договор за заем от 15.01.2003 г. Съдът е приел, че искът е недоказан, тъй като ищецът не е установил предаването на сумата на ответното дружество, предвид оспорване на представен по делото частен документ /разписка/ и анализ на счетоводните записвания при ответното дружество, свързани с осчетоводяване на сумата по съответните счетоводни сметки.
Касаторът М. С. Т. в изложението си е формулирала два правни въпроса: 1/ за процесуалните права на синдика на дружество в несъстоятелност в производство по иск с правно основание чл. 694, ал. 1 ТЗ и правомощието му да обжалва въззивното решение, както и 2/ по правния въпрос за възможността и допустимостта в това исково производство по чл. 694 ТЗ ответникът да признае иска и за последиците от това процесуално действие .
По отношение на тези въпроси са осъществени и допълнителните предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Поради липсата на постоянна съдебна практика по посочените въпроси, въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Приложените цитирани решения на ВКС са постановени при действието на отменения ГПК и поради това нямат характер на задължителна съдебна практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Посочената съдебна практика съдържа различни разрешения, относими донякъде към поставения първи въпрос, но няма припокриване на фактите и на относимите към тях правни норми /чл. 635, ал. 2 ГПК/, и за това не би могло да се приеме за доказано основанието по т. 2 на чл. 280 ГПК, нито по т. 1, поради отсъствието на задължителна съдебна практика, съгласно постановките на ТР № 1/2010 г. на ОСГТК.
Водим от изложеното, на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 229/24.11.2010 г. по т. д. № 100/2010 г. на Великотърновски апелативен съд.
УКАЗВА на М. С. Т. в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на касационната жалба, съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, в размер на 14 973,16 лв., като при неизпълнение на това указание производството по делото ще бъде прекратено.
След внасяне на дължимата държавна такса делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на [фирма] /в несъстоятелност/ със седалище в [населено място] срещу решение № 229/24.1.2010 г. по т. д. № 100/2010 г. на Великотърновски апелативен съд.
Определението подлежи на обжалване само в частта, с която се оставя без разглеждане касационната жалба на [фирма] /в несъстоятелност/ в едноседмичен срок от съобщаването му с частна жалба пред друг състав на ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: