.
Р Е Ш Е Н И Е
№107
С., 13.10.2010 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, състав на първо отделение в съдебно заседание на двадесети септември през две хиляди и десета година в състав:
Председател: Таня Райковска
Членове: Д. П.
Т. К.
при участието на секретаря К.Атанасова
като изслуша докладваното от Председателя /съдията/ Т. Р. т. д. № 1123 по описа за 2009 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 290 ГПК.
Образувано е по постъпила касационна жалба от търговско дружество “Агенция за инвестиции и консултации” АД, гр. С. против въззивно решение № 188/05.02.2008 г. по в. гр. д. № 1995/2008 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено първоинстанционното решение от 29.04.2008 г. по ф. д. № 265/2007 г. на Софийски градски, ФО, 3 състав.
С първоинстанционното решение е отхвърлен иск с правно основание чл. 74 ТЗ за отмяна на решения по т. т. 1, 2, 3, 4, 5, 10 от дневния ред на проведено общото събрание от 20.06.2006 г. на “Б. фондова борса” АД, гр. С..
С определение № 347/11.05.2010 г. по т. д. № 1123/2009 г. е допуснато касационно разглеждане на делото, поради наличие на основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК по въпроса, свързан с доказателствената тежест за установяване на фактите по чл. 224 ТЗ, свързани с правото на всеки акционер да бъде информиран за въпросите, които ще се разглеждат от общото събрание.
В касационната жалба се инвокират оплаквания за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост /чл. 281, т. 3 ГПК/.
Поддържа се, че въззивното решение противоречи на трайната практика на съдилища и на ВКС по отношение на доказателствената тежест при установяване на нарушения на правото по чл. 224 ТЗ, позовавайки се на Решение № 528/20.10.2008 г. по т. д. № 271/2008 г. на ВКС, ТК, І т. о., на Решение № 959/07.11.2006 г. по т. д. № 526/2006 г. на ВКС, ТК , ІІ т.о.
Ответната по касационната жалба страна – “Б. фондова борса – С.” АД, гр. С. чрез процесуалния си пълномощник, в писмени бележки и в съдебно заседание пред настоящата инстанция е заявил становище за неоснователност на жалбата.
Ответникът Х. Г. не взема становище.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид оплакванията по жалбата и доводите на страните, и след проверка по реда на чл. 290, ал. 2 ГПК относно правилността на обжалвания съдебен акт, приема следното :
За да потвърди първоинстанционното решение, с което е бил отхвърлен предявеният от жалбоподателя против ”Б. фондова борса С.” АД иск с правно основание чл. 74 ТЗ, въззивният съд е приел, че твърдението за допуснато нарушение на чл. 224 ТЗ, свързано с неприлагане на част от материалите за събранието от 20.06.2006 г., не е било установено от двамата ищци, които не са ангажирали доказателства, за да установят поддържаното твърдение.
По останалите точки от дневния ред на събранието /т. т. 1, 2, 4, 5 и 10/, свързани с отмяна на решения на предходно общо събрание и приемане на годишния доклад за дейността, годишния финансов отчет за 2005 г. и решенията за разпределение на печалбата и увеличението на капитала, въззивният съд е приел, че не са налице посочените от ищеца нарушения на ТЗ, конкретно мотивирайки всяко едно изложено нарушение на императивно правило, като в тази част решението е влязло в сила.
Обжалваното решение, в посочената му част, не е постановено в нарушение на материалния закон – чл. 224 ТЗ, но изводите на въззивната инстанция не са съобразени с процесуалните норми, регламентиращи доказването на релевантните факти в съдебното производство.
Исковата молба, депозирана от трима акционери – ищци съдържа и твърдения за нарушение на императивната норма на чл. 224 ТЗ, като това нарушение е обосновано с неприлагане към материалите за събранието на три писмени документа – Доклад на регистрирания одитор за 2004 г.; Годишен финансов отчет за 2004 г. и Отчет за дейността на дружеството за 2004 г. Първоинстанционният съд е посочил, че искът с правно основание чл. 74 ТЗ е неоснователен, като по отношение на твърдяното нарушение на императивното правило на чл. 224 ТЗ е мотивирал изводите си с това, че твърдението на ищците за отказан достъп до материалите от дневния ред на събранието е останало недоказано по отношение на двамата посочени по-горе ищци, а спрямо “Б. груп” АД е приел за установено предоставяне на материалите за събранието /обсъждани Приемо – предавателен протокол, свидетелски показания/.
В рамките на съдебното производство пред въззивната инстанция е установено, че първият ищец е бил заличен след проведена ликвидация, като процесът е продължил с участието на останалите двама ищци – “Агенция за инвестиции и консултации” АД, представлявана от изп. директор Хр. Г. и последният в качеството му на физическо лице – акционер в ответното дружество.
Въззивната инстанция, произнасяйки се по жалба на останалите двама ищци, за да потвърди първоинстанционното решение по отношение на оплакването, свързано с нарушение на чл. 224 ТЗ, е счел, че те не са ангажирали никакви доказателства, за да установят поддържаното твърдение, което според решаващия съд означавало, че е спазено изискването на закона, съдържащо се в чл. 224, ал. 1 ТЗ.
Въззивното решение, като краен извод за неоснователност на иска с правно основание чл. 74 ТЗ, във връзка с въведено нарушение на императивното правило на чл. 224 ТЗ, следва да бъде потвърдено, но по други съображения. От значение е преди всичко обстоятелството, че касационната жалба е депозирана единствено от търговско дружество “Агенция за инвестиции и консултации” АД, гр. С., поради което предмет на проверката е тази част от въззивния съдебен акт, свързана с твърденията и фактите, относими към този жалбоподател, и съответно определяне на приложимото право спрямо доказаните факти за този жалбоподател.
Въззивният съд не е преценил разпределението на доказателствената тежест за установяване на фактите по чл. 224 ТЗ, свързани с правото на всеки акционер да бъде информиран за въпросите, които ще се разглеждат от общото събрание, в това число и чрез предоставяне на изготвените писмени материали за събранието.
Правото на сведения, регламентирано в чл. 224 ТЗ съдържа два компонента – от една страна, задължения в определени в закона хипотези дружеството да изготви писмени материали, свързани с дневния ред, и от друга, задължението на дружеството да предоставя тези така изготвени материали на акционерите при поискване. Дружеството е в нарушение тогава, когато законът установява задължение за подготовка на писмени материали, а такива не са изготвени, и следователно, обективно не могат да се предоставят за сведение при поискване, или, тогава, когато, макар изготвени и съществуващи, избирателно не се предоставят на определени акционери, въпреки поискването им.
Ищецът “Агенция за инвестиции и консултации” АД, с оглед изложеното в исковата молба, е следвало да установи твърдяния от него факт, включващ на първо място установяване на обстоятелството, че ответното акционерно дружество е било длъжно, по силата на чл. 224 ТЗ, да изготви и е изготвило писмени материали по съответните точки от проекта за дневен ред, и едва след това, че при поискване от негова страна, ответникът е отказал да му предостави исканите материали, като по този начин го е лишил от възможност да се запознае и да участва пълноценно в работата на общото събрание.
Неправилно се явява разбирането, че в конкретния случай сме изправени пред хипотезата, при която следвало да се държи сметка и съблюдава правилото относно доказване на отрицателните факти, тъй като с оглед установяване на нарушение на императивната правна норма на чл. 224 ТЗ, ищецът е бил задължен да установи изгодните за него факти, че е имало писмени материали по съответните точки, и че на него избирателно са му били връчени при поискване материалите само по част от точките и не са му били предоставени останалите материали.
След като твърдението за нарушение на чл. 224, ал. 1 ТЗ в исковата молба, депозирана от трима ищци – акционери е общо и се основава на това, че към писмените материали на общото събрание не е бил приложен доклад на регистрирания одитор за 2004 г., Годишен финансов отчет на ответното дружество за 2004 г. и Отчет за дейността на дружеството за 2004 г., то в тежест на ответното дружество е било опровергаването на твърдяните факти, което е било сторено. При това е безспорно, че само единият от ищците е установил релевантния за спора факт, че е поискал предоставяне на писмените материали за събранието, видно от писмо с входящ № 5447/10.05.2005 г. и на същата дата получаването на материалите е било удостоверено посредством подписването на предавателния протокол, и връчването на готова папка с документи.
Останалите двама ищци не са твърдяли, че им е отказано предоставяне на материали за събранието, а тяхната позиция, както пред въззивната инстанция, така и в касационната жалба на “Агенция за инвестиции и консултации”АД, е била за разминаване в представените писмени материали. Именно и поради това, въззивният съд неправилно е приел, че ищците не са ангажирали доказателства, тъй като доказването на изпълнение на задълженията по изготвянето на материалите по чл. 224 ТЗ е в тежест на дружеството ответник, което то е сторило в настоящото производство, а факта на избирателно предоставяне на материалите е следвало да бъде установен от този, който го е твърдял.
По отношение на пълнотата на писмените материали в кориците на делото се съдържат писмени документи, приложени от ответното дружество пред първоинстанционния съд, които не са били оспорвани, които внасят пълнота по отношение на комплекта от писмени документи, изготвени за събранието, а в тази връзка са били събирани и гласни доказателства, които потвърждават извода за наличието на изготвени писмени материали по точките от дневния ред и за предоставянето им при поискване на акционери. Правото на информация логически предпоставя изготвяне и наличие на такава информация/писмени материали/, която след това се предоставя на носителя на така дефинираното право по чл. 224 ТЗ. При осъщественото доказване с допустимите доказателствени средства в рамките на процеса, при което фактът на задължителното изготвяне на непредставените материали, т. е. на тяхното реално съществуване е било установено, а фактът за злоумишлено непредоставяне на ищеца – жалбоподател – недоказан, не би могло да се приеме, че е нарушено императивното правило на чл. 224 ТЗ, свързано с нарушено право на информация на този акционер.
Предвид изложеното, настоящият състав приема, че въззивното решение не страда от инвокираните в касационната жалба пороци и следва да се остави в сила.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 2 ГПК на ответника по касация “Б. С.“ АД следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 720/ седемстотин и двадесет/ лв. ,съставляващи адвокатско възнаграждение.
Водим от изложеното и на основание чл. 293 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА на въззивно решение № 188/05.02.2009 г. по в. гр. д. № 1995/2008 г. на Софийски апелативен съд в обжалваната му част.
ОСЪЖДА “Агенция за инвестиции консултации” АД, гр. С. да заплати на “Б. фондова борса – С.” АД разноски по делото в размер на 720 лв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
.