3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 446
Гр.С., 14.06.2011г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на тринадесети юни през две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Д. П.
Т. К.
при секретаря …………………, след като изслуша докладваното от съдия К., т.д.№ 1079 по описа за 2010г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на “П. К.” С.А., Гърция срещу решение № 444/16.08.2010г., постановено по гр.д.№ 8/2010г. от Софийския апелативен съд, с което е обезсилено решението от 12.10.2009г. по гр.д.№ 1489/2008г. на Софийския градски съд за признаване на основание чл.26, ал.3, т.4 ЗМГО на недобросъвестност на заявителя Г. И. П. и е прекратено производството по делото съгласно чл.270, ал.3, изр.1 ГПК.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Ответникът [фирма], [населено място] оспорва жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че ответникът е приобретател на правата върху марка от заявителя Г. П.. Недобросъвестността на заявителя не била установена в отделно производство и същият не е конституиран по иска. Двете лица – заявителят и приобретателят имали съвместна процесуална легитимация с оглед естеството на спорното правоотношение, поради което предявеният само срещу настоящия притежател на правата установителен иск бил недопустим.
Настоящият състав на ВКС, ТК, І отд. намира, че са налице основанията по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационното обжалване.
Поставените от касатора въпроси: “В случаите, в които търговската марка, за която се твърди, че е заявена недобросъвестно, е била прехвърлена от недобросъвестния заявител на трето лице, кой ще бъде пасивно легитимиран по установителния иск с правно основание чл.26, ал.3, т.4 ЗМГО да бъде установен фактът на недобросъвестност на заявителя при подаване на заявка за търговска марка – заявителят, който към момента на завеждане на иска вече е прехвърлил правата си върху марката, или лицето, което е придобило правата върху марката в резултат на прехвърлянето и което е притежател на марката към момента на предявяване на иска?” и “Ако се приеме, че както недобросъвестния заявител, така и притежателят на марката са пасивно легитимирани като ответници по иска, тяхната процесуална легитимация съвместна ли е и следва ли да се счита, че недобросъвестният заявител и настоящият собственик на марката са задължителни другари в процеса?” са от значение за произнасянето по спора. По същите липсва задължителна за съдилищата практика на ВКС, поради което касационното обжалване следва да се допусне. Третият въпрос: “Ще възникне ли задължително другарство по установителния иск с правно основание чл.26, ал.3, т.4 ЗМГО между недобросъвестния заявител на търговска марка и лицето, на което той е прехвърлил марката и което е неин собственик към датата на подаване на иска, ако фактът на недобросъвестността за заявителя при подаване на заявката не е установен в отделен процес със сила на присъдено нещо?” е поставен по реда на чл.280, ал.1, т.1 ГПК с довода, че въззивното решение противоречи на ППВС № 2/1977г. по гр.д.№ 1/77г. В посоченото постановление са разгледани последиците от постановено решение, когато по делото не е участвал задължителен другар, без да е даден отговор на конкретния въпрос. Независимо от това, съставът на ВКС намира, че отговорът на този въпрос е обусловен от отговора на втория въпрос. Възприемането или не на тезата за задължителното другарство в процеса ще обуслови и решението на ВКС по съществото на жалбата, но по третия въпрос касационното обжалване не следва да се допуска.
На основание чл.18, ал.2 от ТДТСС по ГПК касаторът следва да заплати държавна такса в размер на 160 лв.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 444/16.08.2010г., постановено по гр.д.№ 8/2010г. от Софийския апелативен съд.
УКАЗВА на касатора “П. К.” С.А., Гърция в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото квитанция за внесена държавна такса в размер на 160 лв. по сметка на ВКС, като в противен случай производството по делото ще бъде прекратено.
След представяне на вносния документ делото да се докладва за насрочването му в открито съдебно зеседание, а след изтичане на определения срок и непредставяне на вносен документ – за прекратяване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.