Решение по т.д.№ 354/2012 год. на ВКС-ТК І т.о. 2
Р Е Ш Е Н И Е
№168
София,17.01. 2013 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия І т.о. в публичното заседание на десети декември през две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: Таня Райковска
Членове: Дария Проданова
Костадинка Недкова
при секретаря Красимира Атанасова като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д.N 354 по описа за 2012 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.47 т.2, т.3, т.4 и т.5 ЗМТА.
Образувано е по предявените от [фирма] и [фирма] молби за отмяна на основание чл.47 ЗМТА на постановеното на 24.01.2012 год. от Арбитражния съд към Б. решение по В. № 232/2011 год. С него са били уважени предявените от [фирма] обективно съединени искове с правно основание чл.232 ал.1 и ал.2 ЗЗД, чл.233 ал.1 ЗЗД, чл.236 ал.2 ЗЗД, чл.92 ал.1 ЗЗД и чл.86 ал.1 ЗЗД. А. съд е осъдил [фирма] и [фирма] да заплатят солидарно сумата 28674.17 лв., представляваща сбор от неплатени наемни вноски, консумативни разходи, обезщетение за ползване и неустойка, произтичащи от сключен на 18.05.2005 год. договор за наем. Осъдени са и да предадат държането на наеманото помещение в сграда G03 на “Б. парк София”. Присъдени са разноски.
Искането на [фирма] се основава на твърдението, че постановеното от АС при Б. арбитражното решение подлежи на отмяна поради обстоятелството, че дружеството неправилно е било конституирано като страна в арбитражното производство; не е участвало в това производство и не е посочило арбитър; арбитражното решение противоречи на обществения ред на република България и АС е разрешил спор, непредвиден в арбитражното споразумение – основания по чл.47 т.2, т.3, т.4 и т.5 ЗМТА.
В искането на [фирма] за отмяна се сочат основанията по чл.47 т.3 и т.5 ЗМТА.
Ответникът по молбите [фирма], чрез представен по делото писмен отговор и процесуалните си представители, изразява становище, че те са недопустими. Сочи и евентуалното становище, че молбите по чл.47 ЗМТА са неоснователни. Претендира присъждането на разноски
Като взе предвид твърденията по молбите и извърши проверка по заявените в тях основания за отмяна на арбитражното решение, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о. приема следното:
На 18.05.2005 год. между [фирма] в качеството на наемодател и [фирма] в качеството на наемател е бил сключен договор за наем на помещение № Р18 с площ 69.12 кв.м. в сграда G03. В § 19 т.1 на договора е включена арбитражна клауза, съгласно която “Всички спорове по изпълнението на настоящия договор, които не могат да бъдат решени между страните по пътя на преговорите, ще бъдат отнасяни на решаване пред АС на Б. в [населено място], съобразно неговия правилник за разглеждане на дела, основани на арбитражно споразумение.”.
Исковите претенции с които на 19.04.2011 год. [фирма] е сезирал арбитражния съд са насочени срещу [фирма]. Позовал се е на виновно неизпълнение на държателя на задължението за заплащане на наемна цена, поради което наемодателят е упражнил правото си да развали договора, след изтичане на дадения подходящ срок за изпълнение. Претендира плащане на наемната цена, дължима преди прекратяването; незаплатени консумативни разходи; договорна неустойка, предвидена при предсрочно прекратяване; обезщетение за ползването на имота след прекратяването на договора, както и обезщетения за забава при плащането на отделните парични задължения, считано от датата на падежа им и до предявяването на иска.
С отговора си по чл.9 от Правилника на АС при Б., ответникът е оспорил компетентността на юрисдикцията, като тезата му е, че клаузата на § 19 т.1 от договора обхваща споровете по изпълнението на договора, но не и спорове, произтичащи от прекратяването му и отношения, възникнали след прекратяването. Предявил е насрещен иск, който е бил приет за разглеждане. А. състав се е произнесъл по възражението за неподведомственост на спора и го е счел за неоснователно.
Поради обстоятелството, че на 28.06.2011 год. по отношение на [фирма] е било вписано преобразуване чрез отделяне и е регистрирано дружество [фирма] за което арбитражният съд е бил уведомен от [фирма], като втори ответник по реда на чл.263и ал.7 ТЗ в съдебното заседание на 14.07.2011 год. е било конституирано и новосъздаденото дружество.
В същото съдебно заседание е присъствал управителят на първия ответник Р. Б., който е имал качеството на управител на втория ответник към този момент. Същият изрично е заявил, че в качеството на управител на [фирма] не държи да му се изпращат копия от документите по делото.
Като взе предвид становищата на страните и извърши преценка на документите в арбитражното производство, настоящият съдебен състав приема, че и двете молби за отмяна са неоснователни поради следното:
Молбата за отмяна, подадена от [фирма] е неоснователна. Както бе посочено по-горе, с нея са въведени основанията по чл.47 т.2, т.3, т.4 и т.5 ЗМТА.
Основанието по чл.47 т.2 ЗМТА не е налице. То се свързва с тезата на [фирма] е, че дружеството не е сключвало арбитражно споразумение.
Вярно е, че към момента на сключването на договора в който се съдържа арбитражното споразумение, това дружество не е било регистрирано, но страна по договора и споразумението е праводателят му, поради което правата и задълженията са преминали и по отношение на него.
Позоваването на основанието по чл.47 т.3 ЗМТА е бланкетно – противоречие с обществения ред на Република България, без в молбата-уточнение от 24.04.2012 год. да се съдържа конкретно посочване в какво се изразява това противоречие.
Нарушено право на участие, обуславящо прилагането на основанието по чл.47 т.4 ЗМТА също не е налице. Дружеството е регистрирано след образуването на арбитражното производство и след конституиране на арбитражния състав – при преобразуване чрез отделяне от първоначалния ответник, настъпило в хода на процеса. В този случай нововъзникналият правен субект встъпва във висящото производство от фазата в която се намира то и по отношение на него се простират процесуалните действия, извършени от праводателя му. Т.е. участието във формирането на арбитражния състав от [фирма] е обвързващо и за него. Що се касае до нарушеното право на участие, дружеството е било представлявано от управителя Р. Б. в с.з. на 14.07.21011 год. и последващата размяна на книжа и уведомяването са били съобразени с неговото изявление, посочено по-горе.
Основанието по чл.47 т.5 ЗМТА също е въведено бланкетно. Няма конкретизация относно това, кои са въпросите по които арбитражният съд се е произнесъл без да е бил сезиран и кой е спорът, който е разрешен извън пределите на арбитражното споразумение.
Молбата за отмяна, подадена от [фирма] е неоснователна.
Основанието по чл.47 т.5 ЗМТА дружеството свързва с обстоятелството, че арбитражната клауза не се разпростира върху неизпълнението на договора. Това основание не е налице. Съдържанието на арбитражното споразумение бе посочено по-горе. Клаузата на § 19 т.1 от договора включва всички спорове, произтичащи от изпълнението на договора, като тезата на ищеца се основава на буквалното съдържание на думата, но не и на нейния правен смисъл. Неизпълнение на договора не е само пълното му неизпълнение, а и лошото изпълнение – в качествен, количествен или времеви аспект. Лошото изпълнение е неизпълнение и може да съставлява основание за разваляне/прекратяване действието на договора, поради което и всички възникнали спорове са обусловени от него.
Не е налице и основанието по чл.47 т.3 ЗМТА, което ищецът свързва с отхвърлянето на насрещния иск и неправилната преценка на арбитражния съд относно естеството на направените подобрения. Дори да има допуснато нарушение при преценката на доказателствата относно подобренията и нарушението да е довело до неправилност на арбитражното решение, то това не обуславя отменителното основание на чл.47 т.3 ЗМТА. Исковият съд няма качеството на контролна инстанция по отношение на арбитражния акт, а е ограничен само в рамките на проверката, посочени в ЗМТА.
В молбата-уточнение [фирма] се е позовал и на неправилното конституиране на втори ответник, който бил трето на спора лице. Това позоваване не се свързва с конкретно основание по чл.47 ЗМТА, но то е и без значение с оглед изричната разпоредба на чл.263и ал.7 ТЗ, предвиждаща служебното конституиране във висящия процес на възникналото в резултат на отделяне дружество и солидарната му отговорност с първоначалния ответник.
С оглед изхода на спора, възниква солидарното задължение за ищците за заплащане на разноски. Присъждането на такива е поискано своевременно и представянето на адв.пълномощно за процесуалните представители на [фирма] е отразено в протокола на с.з. от 25.06.2012 год. Към момента на постановяване на решението, обаче, пълномощното не се намира в кориците на делото от което следва, че сторените разноски не са доказани. Поради това искането ще следва да бъде оставено без уважение.
Предвид на горното, като счете, че липсват основания за отмяна на арбитражното решение, ВКС – Търговска колегия
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ без уважение молбата на [фирма] за отмяна на основание чл.47 т.2, т.3, т.4 и т.5 ЗМТА на постановеното на 24.01.2012 год. от Арбитражния съд към Б. решение по В. № 232/2011 год.
ОСТАВЯ без уважение молбата на [фирма] за отмяна на основание чл.47 т.3 ЗМТА на постановеното на 24.01.2012 год. от Арбитражния съд към Б. решение по В. № 232/2011 год.
ОСТАВЯ без уважение искането на [фирма] за присъждане на разноски.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.