2
Определение по ч.т.д.№ 216/2010 год. на ВКС-ТК, І т.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№875
София, 02.12. 2010 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на първи декември през две хиляди и десета година в състав:
Председател: Таня Райковска
Членове: Дария Проданова
Т. Калчева
като изслуша докладваното от съдията Проданова ч.т.д.N 857 по описа за 2010 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 ал.3 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба на „Л.Л.П. С. срещу Определение № 224 от 18.06.2010 год. по ч.гр.д.№ 297/2010 год. на В. апелативен съд с което е приета за неоснователна частната жалба на дружеството срещу определението от 09.04.2010 год. по гр.д.№ 121/2009 год. с което Габровският окръжен съд е отказал да измени определението си с което го е осъдил на основание чл.78 ал.4 ГПК да заплати на „В. К. – ИЗ Д. разноски в размер на 5600 лв. Частната жалба е депозирана в срока по чл.275 ал.1 ГПК и е допустима.
Последователно подържаната теза на ответника пред инстанциите по същество (а и в частната касационна жалба) е, че не следва да дължи разноски и евентуално, че размерът на разноските следва да бъде редуциран, тъй като делото не съставлява фактическа и правна сложност.
Позоваването на апелативния съд е, че присъдените разноските, съобразно представения договор за правна помощ на ответника по иска е определено съобразно чл.7 ал.5 вр.ал.2 т.4 вр. § 2 от ПЗР на Наредба № 1/2004 год. за адвокатските възнаграждения.
Основанията по чл.280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК не се свързват с конкретен правен въпрос. Твърдението на касатора е, че „в случай на влизане в сила на обжалваното определение ще бъде налице противоречива практика на съдилищата досежно определяне размера на адв.възнаграждение”. Твърди се, че при новия процесуален ред „няма публикувана практика на ВКС по такъв казус”.
Преди всичко, настоящият съдебен състав счита, че няма валидно формулиран правен въпрос, а и такъв не може да се изведе от съдържанието на изложението. Нито в правната доктрина, нито в съдебната практика съществува спор, че на ответника се дължат разноски в хипотезата на чл.78 ал.4 ГПК, а в случая съдът е десезиран едва след второто по делото заседание.
Ясна е и нормата на чл.78 ал.5 ГПК (анал.чл.64 ал.4 ГПК (отм.), като дали делото е с фактическа и правна сложност се преценява във всеки отделен случай и единни критерии не би могло да има. Ще следва да се отбележи и това, че съдът „може”, а не е „длъжен” да постанови редукцията по чл.78 ал.4 ГПК, като мотивира становището си, което съдилищата са сторили.
Не са налице предпоставките за допускане на факултативния касационен контрол, поради което Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Определение № 224 от 18.06.2010 год. по ч.гр.д.№ 297/2010 год. на В. апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.