4
4
Определение по т. д. № 459/11 г., ВКС, ТК, І-во отд.
Определение по т. д. № 812/10 г., ВКС, ТК, І-во отд.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№757
София,08.12.2011 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, състав на първо отделение в закрито заседание на седми ноември през две хиляди и единадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ РАЙКОВСКА
Членове: ДАРИЯ ПРОДАНОВА
ТОТКА КАЛЧЕВА
като изслуша докладваното от Председателя /съдията/ Т. Райковска т. д. № 459 по описа за 2011 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по постъпила касационна жалба от [фирма], [населено място] срещу въззивно решение № 112 /27.01.2011 г. по в. гр. д. № 619/2010 г. на Пловдивски окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 3483/29.12.2009 г. по гр. д. № 2500/2007 г. на Пловдивски районен съд, с което са отхвърлени обективно и субективно съединените исковете на жалбоподателя срещу [фирма] и В. Т., с правно основание чл. 108 ЗС и чл. 45 ЗЗД, за предаване владението на собствени движими вещи и за заплащане на обезщетение за погинала продукция в размер на 9 998,14 лв. / частично от сумата 76 100,13 лв./.
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно, поради необоснованост и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, изразило се в немотивираност на съдебния акт, както и необсъждане на всички събрани по делото доказателства. Излагат се аргументи за валидността на споразумение от 28.04.2004 г. и за отсъствие на заложно право.
Касаторът е обосновал допустимостта на касационното обжалване по приложно поле с твърдението, че с атакуваното решение съдът се е произнесъл по процесуалноправни въпроси, които е маркирал в четири точки: “1/ следва ли съдът да преценява всички факти и доказателства по делото – чл. 188, ал. 1 ГПК / отм./; 2/: “следва ли съдът да изложи мотиви в решението си – 189, ал. 2 ГПК /отм./”. 3/: „следва ли съдът да прецени показанията на свидетелите, посочени от ответника, както и да прецени тяхната заинтересованост като служители в дружеството на ответника /чл. 136 ГПК /отм./. Поддържано е основание за допускане по тези въпроси по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК, като са посочени Постановление № 7/1965 г. на Пленума на ВС и Решение № 1806 по гр. д.№ 963/1977 г. на ІІ г. о. на ВС.
Освен това са изложени като материалноправни въпроси – за вината при деликтната отговорност /посочена е т. 3 на чл. 280 ГПК/ и въпросите по чл. 156 ЗЗД за действителността на договора за залог /също т. 3 на чл.280 ГПК/.
Ответниците по касационната жалба [фирма] и В. Т. не вземат отношение по касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима /с оглед изискванията за редовност/ – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
По поставените от жалбоподателя процесуалноправни въпроси, макар и неточно формулирани , дори и да се приеме, че е съставляват правни въпроси от значение за крайния изход на правния спор, то по отношение на същите не се установяват предпоставките за допускане на касационно обжалване по т. 1 и т. 2 на чл. 280 ГПК. Въпросите за задължението на съда да обсъди и прецени всички факти и доказателства по делото, съгласно изричната регламентация на процесуалния закон /чл. 188 ГПК – отм./, както и да мотивира своя акт не са решени в противоречие с трайноустановената съдебна практика, в това число и с т. 4 на ППВС № 7/1965 г. В действителност, формираните фактически и правни изводи на съда са в резултат на конкретната преценка на допуснатите и събрани в процеса доказателствени средства, като правилността на тази преценка не може да се обсъжда в стадия по селекция на касационните жалби.
По отношение на твърдението, че съдът е следвало да прецени показанията на свидетелката на ответника при условията на чл.136 ГПК /отм./ и да обоснове защо дава вяра на този свидетел, в мотивите на въззивния акт, не се установява позоваване от тази съдебна инстанция на показания на свидетели, поради това и не би следвало съдът да се мотивира защо дава вяра на даден свидетел, с оглед визираната по-горе процесуална норма. Въпросът за правилността на фактическите изводи на въззивната инстанция и за приложението на материалния закон въз основа на тях, не попада в приложното поле на чл. 280, ал. 1 ГПК, нито основанията за касиране могат да се квалифицират като основания за допускане на касационно обжалване.
Не са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК и по отношение на въпроса относно вината при деликтната отговорност по чл. 45 ЗЗД, както и досежно приложението на чл. 156 ЗЗД и действителността на договора за залог. Нормата на чл. 45 ЗЗД представлява най-общата легална основа на правилото ”без вина няма отговорност”. Вината е елемент от общия фактически състав на деликтната отговорност. Законът урежда в чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината при деликтната отговорност с оборима презумпция. П. поведение, вредите и причинната връзка между тях се доказват от увреденото лице при деликтната отговорност. По всичките тези въпроси е налице трайна съдебна практика и не е обосновано основанието по т. 3 на чл. 280 ГПК.
Досежно възпроса за действителността на договора за залог и маркирането на чл. 156 ЗЗД не е формулиран конкретен въпрос, нито е обосновано приложно поле на т. 3 на чл. 280 ГПК.
Поради това и на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 112 /27.01.2011 г. по в. гр. д. № 619/2010 г. на Пловдивски окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: