Определение на ВКС–ТК, І т.о. 3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№270
София, 05.04.2012 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на втори април през две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: Таня Райковска
Членове: Дария Проданова
Тотка Калчева
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 758 по описа за 2011 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на синдика на М. [фирма] срещу Решение № 627 от 13.04.2011 год. по т.д.№ 405/2010 год. на Софийски апелативен съд, ІІІ с-в.
С това решение въззивният съд е потвърдил решението от 09.02.2010 год. по т.д.№ 2017/2007 год. на Софийски градски съд с което е бил отхвърлен предявеният от синдика на М. [фирма] (н) срещу М. [фирма] (н) И. В. К. и Г. А К. иск с правно основание чл.647 т.3 ТЗ. За да отхвърлят иска, съдилищата са се позовали на това, че действителната цена на недвижимия имот (87740 лв.) с който застрахователната компания се е разпоредила възмездно в полза на И. и Г. К. в рамките на подозрителния период, не надхвърля значително цената по сделката (80000 лв.).
В представен по реда и срока а чл.287 ал.1 ГПК писмен отговор, ответниците по касация И. и Г. К. изразяват становище, че липсват основания за допускане на касационен контрол. В отговора се съдържа и евентуалното становище за неоснователност на жалбата.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът е посочил като обуславящи по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК три правни въпроса, позовавайки се на предпоставката по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК по отношение на тях.
Първият от въпросите: Когато се преценява еквивалентността на престациите по иска по чл.647 т.3 ТЗ, следва ли да се отчитат данъчните ефекти от съответната сделка, за да се прецени дали даденото надхвърля по стойност полученото. Вторият въпрос е: Допустимо ли е разглеждане на възражение за извършени подобрения и признаване правото на задържане на имота до изплащане на стойността им. Тези два въпроса касаторът свързва с основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
Становището на настоящият съдебен състав е, че вторият от посочените въпроси няма характеристиката на обуславящ по смисъла на т.1 на ТР № 1/2010 год. Възражението за задържане е направено от ответниците К. при условията на евентуалност – в случай, че искът бъде уважен. Както бе посочено по-горе, искът е отхвърлен, поради което съдилищата не са го разгледали и не са се произнесли по това възражение. Т.е. то няма отношение към изхода на спора.
Не е налице основанието по т.3 на чл.280 ал.1 ГПК по отношение на първия от въпросите. Преди всичко, нормата на чл.647 т.3 ТЗ е ясна – съпоставяне на действителната стойност на предмета на сделката и цената по отчуждаването му за която страните са постигнали съгласие. В случая, страните са постигнали съгласие за цена 80000 лв., толкова е заплатена и това обстоятелство е въведено с исковата молба. Изменение на обстоятелствената част на ИМ по реда на въззивното и касационното обжалване, чрез въвеждане на твърдение за различна цена по сделката е недопустимо. Освен това, по въпроса дали в цената при търговската продажба по смисъла на чл.327 ал.1 ТЗ или на обикновената продажба – чл.200 ЗЗД вр.чл.318 ал.2 ТЗ се включва и ДДС и в кои случаи е налице обилна и непротиворечива съдебна практика.
Не е налице и основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Това основание, касаторът свързва с въпроса: Следва ли да бъде прилаган чл.51 ал.4 ГПК (отм.) при призоваването на длъжника, чиито органи са десезирани или трябва да бъде призоваван чрез законния му представител. Позоваването е на постановено при действието на ГПК-192 год. Решение № 656/2007 год. по т.д.№ 331/2007 год. на І т.о. на ВКС, постановено по спор по чл.711 ТЗ и на Определение № 692/2009 год. по т.д.№ 850/2009 год. на ІІ т.о. на ВКС, постановено по реда на чл.288 ГПК с което касационен контрол по спор за прилагането на чл.701 ТЗ не е допуснат.
Нито един от посочените съдебни актове не съставлява задължителна съдебна практика по смисъла на т.2 на ТР № 1/2010 год. на ОСГТК на ВКС, поради което основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК по отношение на този въпрос е неприложимо. За пълнота на изложението, ще следва да се отбележи и неправилното разбиране на касатора, че десезирането на органите на длъжника при обявяването на несъстоятелността му се приравнява на тяхното заличаване и/или пълното отпадане на представителната им власт по отношение на него. Както е имал случай да посочи ВКС, такова становище е в противоречие с процедурата по чл. 728 от ТЗ, хипотезата на чл. 740 от ТЗ, производствата по чл.646, чл.647 и чл.694 ТЗ при които длъжникът да действа самостоятелно. От това следва и изводът, че поставяйки въпроса за призоваването му, синдикат релевира чужди процесуални права.
Предвид на горното, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 627 от 13.04.2011 год. по т.д.№ 405/2010 год. на Софийски апелативен съд, ІІІ с-в.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.