5
5
Определение по т. д. № 699/11 г., ВКС, ТК, І-во отд.
Определение по т. д. № 699/11 г., ВКС, ТК, І-во отд.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№812
София,28.12.2011 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, състав на първо отделение в закрито заседание на четиринадесети ноември през две хиляди и единадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ РАЙКОВСКА
Членове: ДАРИЯ ПРОДАНОВА
ТОТКА КАЛЧЕВА
като изслуша докладваното от Председателя /съдията/ Т. Райковска т. д. № 699 по описа за 2011 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по постъпила касационна жалба от Д. А. М., [населено място] чрез адв. Хр. Х. срещу въззивно решение № 110 /11.04. 2011 г. по в. гр. д. № 95 /2011 г. на Пернишки окръжен съд, с което е потвърдено решение № 696/30.11.2010 г. по гр. д. № 2004/2010 г. на Районен съд, [населено място], с което е признато за установено по отношение на жалбоподателя на основание чл. 422 ГПК, че дължи на В. С. К. сумата 17 423,19 лв. по запис на заповед от 24.03.2006 г., ведно със законната лихва от 08.10.2009 г. до окончателното й изплащане, както и разноските по делото.
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е порочно, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и неправилно приложение на материалния закон.
Касаторът е обосновал допустимостта на касационното обжалване по приложно поле с твърдението, че с атакуваното решение съдът се е произнесъл по съществени правни въпроси, свързани с минимално необходимото съдържание на записа на заповед – за изписването на израза ”запис на заповед” в съдържанието на последното изречение от текста на документа, за поставен подпис не на указаното място, съобразно печатния текст, а чрез изписване на ръка на имената на издателя и подпис на последния, както и процесуалноправни въпроси за доказване на каузално правоотношение.
Поддържа се, че въззивното решение противоречи на Тълкувателно решение № 1/2005 г. на ОСТК на ВКС; на решение № 158/05.03.2004 г. по гр. д. № 1059/2003 г. на ВКС; на решение № 229/28.02.2003 г. по гр. д. № 899/2000 г. на ВКС; на решение № 30/26.032003 г. по т. д. № 18/2003 г. на Бургаски апелативен съд.
В изложението се поддържат основания по чл.280, ал. 1, т. т. 1 – 3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба в писмено възражение поддържа недопускане на касационно обжалване, поради отсъствие на конкретно и мотивирано посочване на основанията по допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима /с оглед изискванията за редовност/ – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
По поставения от жалбоподателя правен въпрос, свързан с мястото, на което е поставен текст „запис на заповед” в съдържанието на документа, озаглавен запис на заповед, не са налице допълнителните предпоставки по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на решението. Позоваването на ТР № 1/2005 г. е некоректно, тъй като в цитираното решение на ОСТК на ВКС е посочено, че за да е редовен записът на заповед от външна страна е необходимо самият документ да е назован „Запис на заповед”, а освен това в самия текст на същия този документ трябва да стои изразът ”запис на заповед”, като не е упоменавано, че е наложително изразът да се изписва в титулната му част, вместо в началото на последното изречение от документа. Или в конкретния случай въззивната инстанция, позовавайки се на съдържанието на визираното тълкувателно решение е дала правен отговор на оплакването на жалбоподателя в съответствие със съдебната практика, в това число и с тази, маркирана от касатора.
Неоснователно е изложеното по повод твърдение за подписване на записа на заповед не на обозначеното от печатния текст място, а в долната част на документа посредством изписване на трите имена на издателя и подписа му, тъй като посоченият задължителен реквизит на записа на заповед, съобразно чл. 535, т. 7 ТЗ е констатиран от въззивния съд в обжалвания съдебен акт. Посредством графологична експертиза съдът е достигнал до извод, че ръкописното изписване на имената на издателя на записа на заповед и подписа под документа са автентични, и са на касатора.
Въпросът за необходимостта от изследване на правопораждащите факти на каузалното правоотношение, за обезпечаване изпълнението на което е издаден менителничният ефект, е включен в предмета на спора. Ищецът е поддържал с исковата молба, че е предоставил сумата като паричен заем, като ответникът се е задължил по силата записа на заповед да върне сумата, представил е писмен документ с наименование ”обратно писмо” в заверено копие, като е изложил, че оригиналът се намира в кориците на частното производство, заедно със записа на заповед, като ответникът /жалбоподателя/ в срока за отговор по чл. 133 ГПК не е оспорил документа, нито е въвел лично възражение за непредаване на сумата по твърдяното заемно правоотношение.
Съобразно тези твърдения и възражения на страните в производството, въззивният съд е следвало да даде отговор на въпроса за връзката между каузалната и абстрактната сделка, каквито изводи се съдържат в обжалвания съдебен акт в унисон със съдебната практика. Цитираните от жалбоподателя съдебни актове на ВКС от 2003 г. и 2009 г. дават разрешение на различни правни казуси, като в последния от тях е разгледан случай, при който каузалното отношение не съставлява договор за заем, а е свързано с уреждане на други търговски отношения между страните.
В обжалваното въззивно решение съдът е приел, че представеният документ свидетелства за предоставяне на паричната сума на жалбоподателя, т. е. има характер на разписка за дълга – за получаване на паричната сума и за нейната дължимост, с упоменаване, че е издаден запис на заповед по повод това правоотношение.
Правните изводи на решаващия състав за основателност на иска в посочения му размер не са резултат от разрешаването на посочения въпрос, а произтичат от извършената цялостна и конкретна преценка на събрания по спора доказателствен материал. Доводите на касатора в тази насока са относими към поддържаните основания за неправилност, но е недопустимо да се обсъждат в производството по чл. 288 ГПК. Преценявайки института на заповедното производство, който е сравнително нов за нашето право, както и съдебната практика по поставения въпрос – за предмета и обсега на доказване по иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК за установяване съществуването на вземането /Решение № 149/25.11.2010 г. по т. д. № 49/2010 г. на ВКС, ТК, първо отделение по реда на чл. 290 ГПК/, не следва да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК в обжалваната му част, тъй като не е доказано въззивната инстанция да е допуснала отклонение от цитирата практика при разрешаването на поставения правен въпрос по делото.
Останалите доводи в изложението са относими към проверка правилността на съдебния акт, тъй като се отнасят до преценка на изложени тези на ответника, и твърдения за разширяване предмета на графологичната експертиза от самия експерт, които не съставляват основания за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. т. 1 – 3 ГПК.
При този изход на съдебното производство, на ответника по касационната жалба следва да бъдат присъдени разноски за тази съдебна инстанция в размер на 480 лв., съставляващи адвокатско възнаграждение съгласно договор за правна защита и съдействие от 09.06.2011 г. на адв. К. Иванова.
Поради това и на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 110 /11.04. 2011 г. по в. гр. д. № 95 /2011 г. на Пернишки окръжен съд.
ОСЪЖДА Д. А. М., ЕГН [ЕГН] да заплати на В. С. К., ЕГН [ЕГН] сумата 480 /четиристотин и осемдесет/ лв. разноски за касационното производство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: