3
Определение по ч.т.д. № 255/2011 год. на ВКС-ТК, І т.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№266
С., 12.04.2011 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на единадесети април през две хиляди и единадесета година в състав:
Председател: Таня Райковска
Членове: Дария Проданова
Тотка Калчева
като изслуша докладваното от съдията П. ч.т.д.N 255 по описа за 2011 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.286 ал.2 ГПК.
Постъпила е частна жалба от [фирма] срещу разпореждането от 14.01.2011 год. на С. градски съд по гр.д.№ 3391/2007 год. с което е върната касационната жалба на дружеството срещу постановеното по делото въззивно решение. За да приеме, че депозираната на 02.11.2011 год. касационна жалба е нередовна, съставът на СГС е приел, че не са изпълнени указанията му за представяне на изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК.
Частният жалбоподател счита, че са налице обективни причини за неизпълнение на указанията, тъй като съобщението за удължаване на срока е било получено след като този срок е започнал да тече, а и съдът е бил в инвентаризация и не е можел да прави справки по делото.
Частната жалба е депозирана в срока по чл.275 ГПК и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
Касационна жалба на [фирма] е била депозирана на 02.11.2010 год. без към нея да бъде приложено изложение по чл.284 ал.1 т.3 ГПК (самата жалба не съдържа позоваване на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК). С разпореждане от 04.11.2010 год. СГС я е оставил без движение, като е указал на касатора, че следва да я съобрази с изискванията на чл.284 ал.2 и 3 ГПК. Съобщението е връчено на [фирма] на 17.12.2010 год. На същата дата е била депозирана молба по чл.63 ал.1 ГПК, която съдът е счел за основателна и е продължил със 7 дни срока за представяне на изложение. Срокът е изтекъл на 03.01.2011 год. без изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК да бъде представено, поради което съдът е разпоредил връщането на касационната жалба.
Неоснователен е доводът за късното узнаване за продължаването на срока. За акта с който съдът се произнася по молбата по чл.63 ал.1 ГПК, съобщение на страната не се изпраща, независимо, че в случая СГС е сторил това. С Определение № 147 от 05.03.2010 год. по ч.гр.д.№ 84/2010 год., състав на ВКС-Гражданска колегия ІІІ г.о., съставляващо задължителна практика, ВКС е приел, че актът на съда, с което се уважава или отхвърля искане за продължаване на срок, не подлежи на инстанционен контрол и не се съобщава на страната. Тя е длъжна сама да следи за резултата от поисканите от нея процесуални действия. Като допълнителен аргумент ще следва да бъде отбелязано и това, че доколкото молбата се подава преди изтичането на срока, ако тя бъде уважена, моментът, от който започва да тече продължения срок, съвпада с датата на изтичане на първоначалния – чл.63 ал.2 ГПК. Ако молбата бъде оставена без уважение, първоначалният срок се счита за изтекъл към съответната дата, а не към евентуалната дата на уведомяване на страната, резултатът от обжалване и пр.
В конкретния случай, съдът е постановил удължаване на срока, считано от 27.12.2010 год. (датата на изтичане на първоначалния) т.е. разпореждането му е в съответствие със закона. Доводът за инвентаризация и липсата на възможност за справки е несъстоятелен на първо място, поради това, че указания за дължимите процесуални действия касаторът е получил още на 17.02.2010 год., на второ място – поради това, че инвентаризацията има отношение само към последния ден от срока и на последно място – изложението би могло да бъде изпратено и по пощата – чл.62 ал.2 ГПК.
Предвид на горното Върховният касационен съд – Търговска колегия, І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждането от 14.01.2011 год. по гр.д.№ 3391/2007 год. на С. градски съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.