3
Определение по ч.т.д.№ 572/2010 год. на ВКС-ТК, І т.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№695
София,29.09.2010 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на двадесет и трети септември през две хиляди и десета година в състав:
Председател: Таня Райковска
Членове: Дария Проданова
тотка Калчева
като изслуша докладваното от съдията П. ч.т.д. № 572 по описа за 2010 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на 274 ал.3 вр.чл.64 ал.3 ГПК.
Образувано е по частната жалба на „Г. М. срещу Определение № 5976 от 20.04.2010 год. по гр.д.№ 4307/2010 год. на Софийски градски съд, с което е потвърдено определението от 15.03.2010 год. по гр.д.№ 18139/2008 год. на Софийски районен съд 65 с-в. С това определение СРС е отказал възстановяването по реда на чл.64 и сл.ГПК на пропуснат срок за изразяване на становище по представени в о.с.з. на 22.11.2009 год. писмени доказателства – 2 бр. фактури.
Касаторът, счита, че определението е неправилно, като излага доводи, че по отношение на процесуалния представител адв.Хаджиева са били налице непредвидени обстоятелства – внезапно заболяване в периода между двете съдебни заседания и обективна невъзможност за управителя на дружеството да изрази становище по фактурите.
Съдържащият се в тази част на жалбата, имаща характер на изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК правен въпрос е процесуален и е формулиран така: „начина на доказване на внезапно заболяване, което е довело до пропускане на установен срок”. Съдържа се и по-скоро риторичния въпрос „може ли съдът да основа своите изводи само на избрани от него доказателства”. Позоваването е на всички основания по чл.280 ал.1 ГПК. Приложена е съдебна практика.
Ответникът по частната касационна жалба Е. М. Д.” не изразява становище.
Частната касационна жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 275 ГПК и е процесуално допустима.
Първият от посочените от касатора въпроси няма характеристиката на правен такъв. Въпросът за „начина на доказване” е по-скоро фактически, съобразно всеки конкретен случай. Що се касае до способите за доказване на факти и обстоятелства в гражданския процес, то те са тези, регламентирани в ГПК. Както бе посочено по-горе, вторият от поставените въпроси не е правен, а риторичен.
Но дори да биха имали характеристиката на правни въпроси, те нямат качеството на обуславящи, тъй като изводите на въззивния съд са обусловени от факта, че в случая намира приложение чл.64 ал.3 ГПК.
Видно от протокола на с.з. на 12.11.2009 год., процесуалният представител адв. Х. поискала срок да се запознае с представените 2 бр. фактури. Съдът ги е приел, като е дал срок за становище до следващото с.з., което се е провело на 14.12.2009 год. Тъй като до следващото с.з. адв.Хаджиева не е заявила становище по фактурите, то именно този срок е поискала да бъде възстановен по реда на чл.64 ал.2 ГПК, представяйки болничен лист за период от 5 дни, считано от 14.12.2009 год.
Преди всичко, следва да се отбележи, че за адв.Хаджиева срокът е започнал да тече от 12.11.2009 год. т.е. повече от 1 месец тя е могла да депозира в съда (или изпрати по пощата) писмено становище по двете фактури, което не е сторила. Т.е. хипотетичното и заболяване на 14.12.2009 год. няма отношение към предходния период 12.11.2009 – 13.12.2009 год.
За пълнота на изложението ще следва да бъде посочено и това, че страната следва да изрази становище по искането за допускане на доказателства в същото с.з. в което то е направено. А когато се касае за представяне на писмени такива (както е в случая), то възможността за оспорване се преклудира до края на заседанието – чл.193 ал.1 ГПК. Фактурите не са оспорени, приети са с определение, а срокът за становище по тях (относими ли са или не към твърдяните факти), страната и процесуалния и представител е можел да бъде продължен – чл.64 ал.3 предл.2 ГПК, както е посочил в мотивите си СГС.
Водим от горното, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Определение № 5976 от 20.04.2010 год. по гр.д.№ 4307/2010 год. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.