3
Определение на ВКС-ТК, І т.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№31
София, 17.01.2012 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на шестнадесети януари през две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: Таня Райковска
Членове: Дария Проданова
Тотка Калчева
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 301 по описа за 2011 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от И. А. К., Р. Х. С. и П. Х. К. срещу Решение № 763 от 22.11.2010 год. по гр.д.№ 975/2010 год. на Пловдивския апелативен съд. С него е обезсилено Решение № 272 от 12.07.2010 год. по т.д.№ 111/2009 год. на Пловдивския окръжен съд и е прекратено производството по предявеният от Х. П. К. (починал в хода на процеса и като страна по спора са конституирани наследниците му) срещу [фирма] и А. Х. С. обективно и пасивно субективно съединени искове с правно основание чл. чл.26 ал.2 ЗЗД – хипотезите липса на съгласие и липса на предмет на сделка по силата на която А. С. е придобил около 50000 бр. собствени акции на дружеството.
Ответниците по касация [фирма] и А. С. са депозирали писмен отговор в който се позовават на недопустимост на касационното обжалване, поради ограничението по чл.280 ал.2 ГПК.
Възражението е неоснователно, доколкото въззивния акт не съдържа произнасяне по съществото на спора. Решението по чл.270 ал.3 ГПК е процесуално по своята правна характеристика, поради което и цената на иска е без значение, доколкото няма произнасяне по неговата основателност.
Тезата на ищеца за нищожност на договора произтича от разбирането, че той е в нарушение на чл.187а – чл.187г ТЗ. Прехвърлянето на акциите е станало без да има изразено съгласие на дружеството, както и че е било след изтичането на срока по чл.187а ал.4 ТЗ. П. от неспазването на срока е обезсилването им на основание чл.187а ал.5 ТЗ и разпореждането с тях е нищожно, поради липса на предмет. С допълнителна молба е въвел и довод за нарушаване на правата му по чл.194 ТЗ.
Първоинстанционният съд е приел, че предявените от К. искове са неоснователни. Сезиран с въззивната жалба на ищеца, съставът на П. е приел, че исковете са недопустими, поради липсата на правен интерес. Позовал се е на това, преобразуването чрез вливане на [фирма] във [фирма] от което произтича и преразпределянето на акциите е станало през 2000 год. В случай, че са били нарушени членствените му права на приоритетно изкупуване по чл.194 ТЗ, К. е могъл да ги защити било по реда на чл.71 ТЗ, било по реда на чл.74 ТЗ (в зависимост от това на кой орган е решението). Поради наличието на специален ред, общият ред за прогласяване нищожността на сделка (която по естеството си съставлява изпълнение на решение на колективен орган) при инцидентно/обуславящо ревизиране на решението на този орган в рамките на общо исково производство е недопустимо. На второ място, съставът на П. се е аргументирал с това, че дори евентуалното отпадане на правата на А. С. върху акциите, не би довело до промяна нито в обема, нито в естеството на членствените права на К..
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се сочат всички основания по чл.280 ал.1 ГПК, като до голяма степен изложението възпроизвежда доводите по касационната жалба за неправилна преценка на САС по допустимостта на иска. Значимият правен въпрос е формулиран така: „Може ли акционер в акционерно дружество да иска обявяване нищожност на сделка по прехвърляне на акции, собствени на акционерното дружество, от акционерното дружество на трето лице (в случая на друг акционер)?”.
Така поставеният въпрос, освен, че е въпрос по правилността на въззивния акт, няма и качеството на обуславящ, доколкото произнасянето на въззивния съд не се основава на отричане възможността за прогласяване нищожността на такава сделка по принцип, а на това, че в конкретния случай това не би довело до промяна в правната сфера на ищеца и оттук – липсата на правен интерес. Както бе посочено по-горе, како допълнителен аргумент П. е изтъкнал и наличието на специален ред, който е преклудиран, а възможността за инцидентно произнасяне по искове по чл.71 и 74 ТЗ в рамките на общия процес по ЗЗД – недопустима. Представените от касатора съдебни актове не са в противоречие помежду си, както и противоречие с тезата на П..
Разноски от ответниците по касация не са претендирани и такива не се присъждат.
Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 763 от 22.11.2010 год. по гр.д.№ 975/2010 год. на Пловдивския апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.