2
Определение по ч.т.д.№ 88/2012 год. на ВКС-ТК, І т.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№123
София, 17.02.2012 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на шестнадесети февруари през две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: Таня Райковска
Членове: Дария Проданова
Тотка Калчева
като изслуша докладваното от съдията Проданова ч.т.д. № 88 по описа за 2012 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 ал.3 т.1 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба на Н. И К срещу Определение № 1356 от 27.07.2011 год. по ч.гр.д.№ 2157/2011 год. на Софийския апелативен съд с което е потвърдено прекратителното Определение № 4939 от 01.04.2011 год. по гр.д.№ 1118/2011 год. на Софийски градски съд.
В частната касационна жалба се съдържа искане за спиране на изпълнителното производство, образувано въз основа на издадената по реда на чл.417 ГПК заповед в полза на [фирма].
Първоинстанционният съд е прекратил производството по предявения от Н. К срещу [фирма] иск с правно основание чл.124 ал.1 ЗЗД за установяване, че не дължи сумата 40000 лв. в качеството си на поръчител на [фирма] по договор за банков кредит.
За да приеме за недопустимост на отрицателен установителен иск с правно основание чл.124 ал.1 ГПК, въззивният съд се е позовал на това, че [фирма] се е снабдил по реда на чл.418 вр.чл.417 ГПК със заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника по кредита и поръчителя. Н. К е подала възражение по реда и в срока на чл.414 ГПК. Поради това, в случай, че [фирма] предяви положителен установителен иск по реда и в срока на чл.422 ГПК, Кущрикова би могла да защити правата си и да противопостави доводите си за недължимост на вземането на банката срещу нея. Поради това, лисва правен интерес от провеждане на иск с посочен по-горе петитум срещу [фирма].
В изложението по чл.284 ал.3 т.2 вр.чл.274 ал.3 ГПК се сочи основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК по отношение на процесуалния въпрос: „наличието на правен интерес у ищеца за предявяването на иск за установяване недължимост на вземането”. Приложени са определения, постановени по реда на чл.274 ал.3 ГПК от състави на Търговска колегия на ВКС.
Настоящият съдебен състав счита, че основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК не е налице.
Преди всичко, определението на І т.о. на ВКС няма отношение съм спора по настоящето дело. С определението си, съставът на ІІ т.о. се е произнесъл по допустимостта на отрицателен установителен иск в случай, когато длъжникът е пропуснал срока по чл.414 ГПК, т.е. когато не е подал възражение. В случая, пред такава хипотеза не сме изправени и цитираната задължителна съдебна практика е неотносима.
Всъщност, доводите в изложението са свързани с пропускането на срока по чл.420 ГПК за спиране на изпълнението. Тези доводи, както и искането по частната касационна жалба, обаче, не могат да бъдат разгледани в рамките на исковото производство, защото нямат отношение към допустимостта на иска. Исканията и споровете по чл.419 и чл.420 ГПК се развиват в рамките на самото заповедно производство. Дали наистина е бил пропуснат срокът, пропуснат ли е той по уважителни причини, подлежи ли на възстановяване и пр. – това са елементи от самото заповедно производство, което е различно от настоящето.
Предвид на горното, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Определение № 1356 от 27.07.2011 год. по ч.гр.д.№ 2157/2011 год. на Софийския апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.