4
Определение на ВКС-ТК, І т.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№______
София, ______ 2010 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на шести декември през две хиляди и десета година в състав:
Председател: Таня Райковска
Членове: Дария Проданова
Тотка Калчева
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 485 по описа за 2010 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Земеделска К. „А.” гр.Дупница, срещу тази част от Решение № 23 от 15.01.2010 год. по т.д.№ 866/2009 год. на Пловдивския апелативен съд с която въззивният съд е приел за неоснователен предявеният от К. срещу Е. Т. – Р. М.” иск за заплащане на сумата 141500.77 лв. В частта с която искът на К. е приет за основателен за сумата 264988.95 лв., като необжалвано от едноличния търговец, въззивното решение е влязло в сила.
В депозиран по реда и в срока на чл.287 ал.1 ГПК писмен отговор (наречен „възражение”) ответникът по касация Е. Т. – Р. М.” е изразил становище, че касационен контрол не следва да бъде допускан, поради това, че не е формулиран правен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, както и, че не се сочи коя от хипотезите на чл.280 ал.1 т.1-3 ГПК се подържа. Пловдивският окръжен съд е бил сезиран от К. „А.” с иск за сумата 410662.77 лв., произтичащ от неизпълнението от страна на Е. Т. – Р. М.” на сключен между тях т.нар. „Договор за възлагане”, според който едноличният търговец има качеството на възложител, а К. – на изпълнител. Претендирано е присъждане на законната лихва от датата на ИМ. Договорът е недатиран и посоченият в него предмет е „изкупуване до 167520 кг. Български ориенталски тютюн от сортова група „Басми” – реколта 2007 год. манипулиран на селска бала от тютюнопроизводителите сключили договори за изкупуване с Е. Т. – Р. Мечтанов”.
Първоинстанционният съд е приел, че договорът съдържа елементи на договор за изработка, поради което квалифицирал главният иск, като такъв с правно основание чл.79 ал.1 вр.чл.258 ЗЗД. Счел е, че той е основателен за сумата 406489.72 лв. – неизплатената стойност на изкупения от К. и предаден на ЕТ балиран тютюн по фактура № 01 от 11.04.2008 год.
Сезиран с жалбата на едноличния търговец, въззивният съд е приел, че договорът няма характеристиките на договор за изработка, а на договор за поръчка и исковата претенция следва да се квалифицира като такава, за заплащане на разходите, направени от довереника за изпълнение на поръчката – чл.285 ЗЗД. Изводът на П. е, че доказаните разходи възлизат на 264988.95 лв., поради което искът е приет за основателен до този размер.
В титулната част на изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът е посочил основанията по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК. Посочил е, че „счита за наложително ВКС да отговори на следните въпроси: 1. Какъв по вид е процесния договор – договор за изработка или договор за поръчка (тъй като имаме противоречие между становищата на двете инстанции.; 2. С оглед изясняване вида на процесния договор Изпълнителят има ли право да получи договорената цена на реално предаденото количество тютюн или може да претендира само разходите, които е успял да докаже в съдебното производство; 3. Следва ли съдът да отхвърли, като недоказани, разходите за изплатени суми за изкупуване на тютюн поради липса на посочено основание в разходните ордери или би трябвало да приеме същите след като те отговарят на изискванията на закона и са осчетоводени правилно от Изпълнителя.; 4. Задължително ли е поставянето на подпис от страна на възложителя (получателя на стоката) на издадената от изпълнителя (предавателя) фактура за предадения тютюн.”.
Преди всичко, неправилно е разбирането на касатора за характеристиката на въпроси, обуславящи допускането на касационен контрол. Това не са въпроси, които касаторът поставя към ВКС е правни въпроси по които въззивният съд се е произнесъл – в хипотезите на т.1 и т.2 на чл.280 ал.1 ГПК или пък произнасянето по които от страна на ВКС би допринесло за точното прилагане на закона и развитието на правото. Поставените от К. „А.” въпроси са свързани с преценка/обсъждане на конкретни доказателства по делото и оттам – правилността на изводите на въззивния съд. Т.е. касае се за произнасяне по чл.281 т.3 Т., а не по чл.280 ал.1 ГПК.
На второ място, дори да се приеме, че се касае за произнасяне по правни въпроси (становище, което съдебният състав не споделя), основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК в случая не е налице.
Съгласно ТР № 1/2010 год. на ОСГТК, основанието по т.1 е свързано със задължителната практика на ВС и ВКС – Постановления на Пленума и Тълкувателни решения, постановени при действието на З., както и на решения, постановени по реда на чл.290 и сл. ГПК-2007 по касационни жалби, постъпили при действието на този кодекс. Представените 6 бр. решения на 3-членни състави на ВКС, постановени при действието на ГПК (отм.) не съставляват задължителна практика. Решенията са постановени по спорове, произтичащи от неизпълнението на договор за изработка. В случая, становището на въззивния съд, че се касае по-скоро за действия по договор за поръчка е обусловено от клаузите на конкретния договор и задълженията на страните по него.
Не е налице и основанието по чл.280 ал.1 т. 3 ГПК.
С т.4 на цитираното по-горе ТР № 1/2010 год. Общото събрание на двете колегии на ВКС е разяснило понятието произнасянето по какви правни въпроси би довело до точното прилагане на закона и развитието на правото. Няма каквато и да било неяснота или противоречие в правната доктрина и съдебната практика при разграничаването на договорите за поръчка и изработка и по-конкретно – дължимата престация по тях. Дали с конкретния договор страните са постигнали съгласие за извършване на правни действия от страна на изпълнителя/довереника (договор за поръчка) или той дължи престацията на постигнат от него трудов резултат (договор за изработка) е въпрос на анализ на конкретния договор. Като допълнителен аргумент ще следва да бъде отбелязано и това, че договорът действително е неясен и това съображение е отбелязано от въззивния съд при упражняване на правомощията му по чл.20 ЗЗД. Дали преценката му е правилна или не е въпрос по съществото на спора, но не и правен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК.
Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 23 от 15.01.2010 год. по т.д.№ 866/2009 год. на Пловдивския апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.