4
4
Определение по т. д. № 943/11 г., ВКС, ТК, І-во отд.
Определение по т. д. № 943/11 г., ВКС, ТК, І-во отд.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№203
София, 13.03.2012 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, състав на първо отделение в закрито заседание на дванадесети март през две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ РАЙКОВСКА
Членове: ДАРИЯ ПРОДАНОВА
ТОТКА КАЛЧЕВА
като изслуша докладваното от Председателя /съдията/ Т. Райковска т. д. № 943 по описа за 2011 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по постъпила касационна жалба от [фирма], [населено място] срещу въззивно решение № 530/15.03.2011 г. по т. д. № 139/2010 г. на Софийски апелативен съд, с което след отмяна на първоинстанционното решение е отхвърлен, поради неоснователност, предявения от жалбоподателя иск с правно основание чл. 79 ЗЗД срещу С за заплащане на сумата 62 449,02 лв., както и евентуалния иск срещу Столична община за сумата 62 449,02 лв. на основание чл. 59 ЗЗД.
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е порочно, поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост.
Касаторът е обосновал допустимостта на касационното обжалване по приложно поле с твърдението, че с обжалваното решение съдът се е произнесъл по правния въпрос, свързан с предпоставките за разглеждане на евентуалния иск. Счита се, че не е налице в съдебната практика сходен случай като процесния и поради това ВКС следва да допусне касационно обжалване, като по този начин ще отговори и на въпроса „дали договор, който е сключен при заобикаляне на закона е нищожен и следва ли в този случай да бъде разгледан по същество иск за неоснователно обогатяване.”
Ответникът по касационната жалба – С в писмен отговор поддържа недопускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима /с оглед изискванията за редовност/ – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
Касаторът не е посочил основанието за приложното поле на касационното обжалване, като не е определил точно и ясно кой е материалноправния или процесуален въпрос, по който съдът се е произнесъл в обжалвания съдебен акт при наличието на някоя от предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. т. 1 – 3 ГПК.
Основанието по цитираната правна норма за допускане на касационно обжалване следва да бъде посочено от касатора конкретно, т. е. точно и мотивирано посредством изложението на касационните основания, съобразно чл. 284, ал. 1, т. 3 и разрешението, дадено в т. 1 на ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.
Формулираният общ правен въпрос за предпоставките за разглеждането на евентуалния иск за неоснователно обогатяване, в хипотеза на отхвърлен иск за изпълнение на договорно основание, би могло да се приеме, че е от значение за крайния изход на делото.
Като недоказано следва да се прецени обаче допълнителното изискване по т. 3 от чл. 280, ал. 1 ГПК за достъп до касационно обжалване. По смисъла на тази норма, точното прилагане на закона и развитието на правото формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване и затова не е достатъчно касаторът да се позовава само на част от основанието, а именно, че произнасянето по правните въпроси е от значение за точното прилагане на закона.
В конкретния случай, въззивният съд е приел в своето решение, че между страните е налице валидна облигационна връзка – договор № РД 56-12/25.04.2006 г., който има характер на договор за изработка. Съгласно клауза от договора, срещу изработката ищецът е следвало да получи добития в резултат на посочената дейност дървесен материал, като съдът е приел, че е останало недоказано твърдението на ищеца, че добитият от него за периода април – август 2006 г. дървен материал 624,38 куб. м. е недостатъчен за покриване на разходите за почистване на коритото на река и др. възложени в тази връзка дейности.
По довода на ищеца за виновно неизпълнение на договора от страна на общината, свързан с твърдение за възпрепятстването му от последната да извози и реализира добит дървен материал след сеч, извършена през месец декември, САС е приел, че жалбоподателят е предприел сеч, извън посоченото в заповедта на кмета, счел е за доказано, че са изсичани здрави дървета, чиято функция е била укрепване дига на речно корито и пр. Поради незаконосъобразни действия на ищцовото дружество, кметът е разпоредил, съобразно предоставените му функции по чл. 140, ал. 7 от Закон за водите, извозване и предоставяне на дървения материал на друго дружество, което е следвало да го предостави на нуждаещите се безвъзмездно.
Според съда, от тези неправомерни действия ищецът не би могъл да черпи права, и поради изложеното искът по чл. 79 ЗЗД е бил отхвърлен, поради неговата недоказаност и неоснователност.
Евентуалният иск за присъждане на процесната сума на плоскостта на неоснователното обогатяване е отхвърлен, поради факта на наличие на валиден договор за изработка, чиито ясно определени клаузи, обвързват страните. Ищецът не е въвел в исковата молба твърдения за заобикаляне на закона при сключването на договора, нито е посочил, че счита някоя от клаузите в договора за неопределена, неопределяема, неясна и пр., доводи които се излагат в касационната жалба и се твърди, че договорът е нищожен. Напротив твърденията в исковата молба са се основавали на валидна облигационна връзка и на неизпълнение на задължение на общината, и от чието неизпълнение произтекли вреди за страната.
Не би могло да има различно правно разрешение по иска за неоснователно обогатяване, предявен като евентуален, предвид правното разрешение по главния иск.
Установяването на изпълнението на задълженията на всяка една от страните по договора е въпрос на доказване и не подлежи на преценка в стадия по селекция на касационните жалби по реда на чл. 288, във вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК. Независимо от горното, посоченото основание за достъп до касация би било налице, когато разглеждането от ВКС на поставения правен въпрос би допринесло за промяна на създадена неправилна практика или за осъвременяването й, както и при необходимост от създаване на съдебна практика по прилагането на закона – но, при непълнота, неяснота или противоречия в закона.
Всъщност, доводите касаят твърдяната в жалбата неправилност на въззивното решение и поддържаното основание за касационен контрол по чл. 281, т. 3 ГПК, които обаче сами по себе си не съставляват основания за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Законодателят ясно е разграничил приложното поле на касационно обжалване по приложно поле от основанията за касационно обжалване по чл. 281 ГПК, а във фазата по чл. 288, във вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК е процесуално недопустимо произнасянето по законосъобразността на правните изводи на съда по поставените въпроси. В тази насока са и задължителните указания по приложение на процесуалния закон, дадени с Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии на ВКС.
Поради това и на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 530/15.03.2011 г. по т. д. № 139/2010 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: