3
3
Определение по т. д. № 628/10 г., ВКС, ТК, І-во отд.
Определение по т. д. № 628/10 г., ВКС, ТК, І-во отд.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№60
София, 08.02.2011 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, състав на първо отделение в закрито заседание на седми февруари през две хиляди и единадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ РАЙКОВСКА
Членове: ДАРИЯ ПРОДАНОВА
ТОТКА КАЛЧЕВА
като изслуша докладваното от Председателя /съдията/ Т. Р. т. д. № 628 по описа за 2010 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по постъпила касационна жалба от М. С. Т. от[населено място] срещу въззивно решение от 05.02. 2010 г. по гр. д. № 2417/2009 г. на С. градски съд, с което е отхвърлен предявеният от жалбоподателката иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за недължимост в полза на [фирма] на сумата 2 135,67 лв., претендирана по изпълнително дело № 727482002 г. на С. при СРС, 3 отд., 9 участък, образувано по издаден изпълнителен лист по гр. д. № 06069/2003 г. на СРС, 76 състав.
В касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно, поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост /чл. 281, т. 3 ГПК/.
В приложение към касационната жалба се съдържа изложение на основанията за касационно обжалване по приложно поле на решението, подведени от касатора по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Жалбоподателят, след указания за представяне на мотивирано изложение на основанията за достъп до касационно обжалване, е формулирал значимите за спора въпроси, които, според него, са намерили противоречиво разрешение: – за определяне на понятието потребител на топлинна енергия, според чл. 106а ЗЕЕЕ и за прилагането на чл. 110 ЗЗД, при преценка на характера на вземанията спрямо топлофикационните дружества – периодични или от друг характер. Твърди се, че спорът е решен от въззивната инстанция в противоречие с практиката на други съдилища и на ВКС по тези въпроси, като касаторът се позовава на Решение 1233/29.10.2008 г. по т. д. № 5205/2007 г. ВКС и Решение от 04.03.2008 г. по в. гр. д. № 1221/2007 г. на В. окръжен съд /влязло в сила/, както и на решения на окръжни съдилища, подлежащи на обжалване.
Ответникът по касационната жалба е изразил становище за недопускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи по чл. 280, ал. 1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима /с оглед изискванията за редовност/ – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да отхвърли отрицателния установителен иск за недължимост на сумата 2 135,67 лв., претендирана по изпълнително дело № 7274/2002 г. на С. при СРС, решаващият съд е приел, че жалбоподателката е насрещна страна по облигационното отношение с ответника за доставяна топлинна енергия, че същата е имала качеството потребител на топлинна енергия, предвид дадената в т. 13 от § 1 от ДР на ЗЕЕЕ /отм./ легална дефиниция, но е заключил, че сумата се дължи, тъй като процесните задължения нямат периодичен характер и е приложима общата петгодишна давност, установена в чл. 110 ЗЗД.
По първия материалноправен въпрос в изложението за определянето на понятието “потребител” на топлинна енергия по смисъла на чл. 106а, ал. 4 ЗЕЕЕ, не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Безспорно посоченият въпрос притежава характеристиката на значим за конкретното дело, тъй като решаването му е от значение за изхода на конкретния правен спор, т. е. налице е главната предпоставка за допустимост на касационно обжалване. Липсва обаче допълнителното условие за допустимост на касационния контрол, което е специфично за поддържаното от касатора основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Позоваването на критерия за селекция на касационните жалби по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК не е доказано, тъй като представените решения на първоинстанционни и въззивни съдилища не са влезли в сила, а в приложеното решение на ВКС и на В. окръжен съд, този въпрос изобщо не е бил коментиран и отсъства позоваване на приложимия за случая нормативен акт.
Основателен е обаче доводът, че е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване на решението по втория материалноправен въпрос, който е бил разрешен от въззивния съд – за вида на вземанията спрямо топлофикационните с оглед, с каква давност ще се погасяват при бездействие на кредитора да ги упражни. Представената съдебна практика е дала разрешение по този въпрос различно от съдържащото се в обжалвания въззивен съдебен акт.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение от 05.02.2010 г. по гр. д. № 2417/2009 г. на С. градски съд.
Указва на жалбоподателката М. С. Т. да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 42,72 лв. в едноседмичен срок от съобщението, на основание чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК и да представи платежен документ. При неизпълнение на указанията, производството по делото ще бъде прекратено.
След внасяне на дължимата ДТ, делото да се докладва на Председателя на І т. о., ТК, ВКС за насрочване.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: