3
Определение по ч.т.д.№ 61/2012 год. на ВКС-ТК, І т.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 105
София, 09.02.2012 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на шести февруари през две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: Таня Райковска
Членове: Дария Проданова
Тотка Калчева
като изслуша докладваното от съдията Проданова ч.т.д.N 61 по описа за 2012 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 ал.3 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба на Х. Л. П. срещу Определение № 1007 от 02.11.2011 год. по ч.гр.д.№ 322/2011 год. на Габровски окръжен съд.
С него е потвърдено Разпореждане № 2274 от 28.06.2011 год. по ч.гр.д.№ 1811/2011 год. на Габровски районен съд. С това разпореждане първоинстанционният съд е отхвърлил искането на П. за издаване на основание чл.417 т.3 ГПК на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за парично вземане по договор за изработка (подвид „Строителство”), съдържащ и елементите на предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен с [фирма]. Договорът е с нотариална заверка на подписите.
Частната жалба е депозирана в срока по чл.275 ГПК срещу определение, даващо разрешение по същество на друго производство и по отношение на него съгласно чл.274 ал.3 ГПК намира приложение чл.280 ал.1 ГПК.
При преценката относно допустимостта на касационното обжалване, съдебният състав приема следното:
Х. Л. П. е депозирал заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение за сумата 39500 лв. главница и 9192 лв. обезщетение за забава, позовавайки се на пълно неизпълнение от страна на [фирма] и отправено с нот.покана изявление от негова страна за разваляне на договора и връщане на платеното по него. Квалифицирал е искането си като такова по чл.417 т.3 ГПК.
За да постанови отказ, Габровският районен съд е приел, че основанието по чл.417 т.3 ГПК не е налице, доколкото не се касае за изискуеми и ликвидни вземания, съдържащи се в писмен документ с нот.заверка на подписите. Сезиран с частната жалба на Х. Л. П., Габровският окръжен съд също е счел, че вземането срещу длъжника [фирма] не може да бъде реализирано по реда на чл.417 т.3 ГПК.
В представеното изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК частният жалбоподател Х. Л. П. се позовава на чл.280 ал.1 т.3 ГПК по отношение на въпросите, „Разполага ли с правната защита по чл.417 ГПК страна по договор с нот.заверка на подписите, ако в договора не е изрично посочен размера на сумата, която следва да бъде върната при неизпълнение”, както и „Ако разпоредбата на чл.417 т.3 ГПК не намира приложение, съществува ли правен интерес за купувача от предявяване на иск по общия исков ред”.
Настоящият съдебен състав счита, че основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК не е налице.
Както многократно е имал случай да посочи ВКС, възможностите за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК са обединени от общия признак, че вземането е основано на документ. В този смисъл следва да се преценява и т.3 на разпоредбата, че нотариалното удостоверяване – нотариален акт, спогодба или друг договор с нотариална заверка на подписите, трябва да материализира задължение за предаване на определена вещ или заплащане на конкретна сума. Законът има предвид само изрично документираните вземания, независимо от какви правоотношения те произтичат. В конкретния случай, заповед може да се издаде само ако в самия документ има посочено задължение за заплащане на парични суми, като преценката се основава изцяло и само на съдържанието на самия документ. Вземането по чл.88 ал.1 вр.чл.55 ал.1 ЗЗД, каквото е твърдението в случая, се основава на факта на неизпълнението и на периода на забавата, данни за които не се съдържат в самия договор.
По въпроса за прилагането на чл.417 т.3 ГПК е налице непротиворечива задължителна съдебна практика – Определение № 321 от 03.05.2010 г. по ч.т.д.№ 286/2010 год. на ВКС, II т.о.; Определение № 423 от 25.06.2009 г. по ч.т.д. № 437/2009 г. на II т. о.; Определение № 355 от 28.04.2010 г. по ч.т.д. № 136/2010 г. на I т. о.; Определение № 548 от 12.07.2010 год. по ч.т.д.№ 434/2010 год. на ІІ т.о. и Определение № 97/2011 год. по ч.гр.д.№ 35/2011 год. на ІV г.о. на ВКС.
Въззивното определение е постановено в съответствие с посочената задължителна съдебна практика, поради което касационен контрол не следва да бъде допускан.
Предвид на горното, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационен контрол на Определение № 1007 от 02.11.2011 год. по ч.гр.д.№ 322/2011 год. на Габровски окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.