2
Определение по ч.т.д.№ 861/2010 год. на ВКС-ТК, І т.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№926
София, 14.12.2010 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на тринадесети декември през две хиляди и десета година в състав:
Председател: Таня Райковска
Членове: Дария Проданова
Тотка Калчева
като изслуша докладваното от съдията Проданова ч.т.д.N 861 по описа за 2010 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 ал.3 т.2 вр.чл.410 т.1 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба на „М. Р. срещу Определение № 6019 от 20.04.2010 год. по ч.гр.д.№ 12169/2009 год. на Софийски градски съд.
С това определение, съставът на СГС се е произнесъл по частната жалба на „М. Р. срещу разпореждането от 07.09.2009 год. по ч.гр.д.№ 35006/2009 год. на Софийски районен съд 55 с-в с което е постановен отказ по искането на дружеството за издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 т.1 ГПК срещу „М. Дивелъпмънтс”ЕООД.
Частната касационна жалба е депозирана в срока по чл.275 ал.1 ГПК.
Касаторът счита, че определението е неправилно. Изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК съдържа в титулната си част позоваване на чл.280 ал.1 ГПК. Правен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК не е формулиран. Липсва и конкретизация относно това, коя от хипотезите на т.1-3 на чл.280 ал.1 ГПК се твърди. Правен въпрос не може да бъде изведен и от съдържанието на изложението, тъй като то възпроизвежда доводите по частната касационна жалба, а именно – че с посочването на договора от който произтича вземането и размера на претендираната сума, заявлението е редовно и в него са посочени всички релевантни факти.
Настоящият съдебен състав счита, че нито едно от предвидените в чл.280 ал.1 ГПК основания не е налице. Преди всичко, обуславящ правен въпрос не е формулиран и такъв не може да бъде изведен от съдържанието на изложението – – т.1 на ТР № 1/2010 год. На второ място, отказът на съда да издаде заповед за изпълнение е обусловен от факта, че в п.12 на заявлението “Обстоятелства от които произтича вземането”, молителят е посочил, че “Неизпълнение на договор за извършване на СМР, сключен на 24.09.2007 год.”, а п.9 б.”в” – „за какво е паричното вземане” се сочи: връщане на платени суми по договор за СМР, поради неизпълнението му в срок, на основание чл.14 от договора”. Следва да се отбележи, че чл.14 от договора съдържа клаузата за развалянето му.
Налице е несъответствие между основанието за заявеното парично вземане – неизпълнение на договор за изработка – чл.258 и сл.ЗЗД и хипотезата на чл.55 ал.1 вр.чл.88 ЗЗД – връщане на суми по развален договор.
Не са налице предпоставките за допускане на факултативния касационен контрол, поради което Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Определение № 6019 от 20.04.2010 год. по ч.гр.д.№ 12169/2009 год. на Софийски градски съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.