2
Определение по ч.т.д.№ 898/2010 год. на ВКС-ТК, І т.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 948
С., 20.12.2010 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на петнадесети декември през две хиляди и десета година в състав:
Председател: Таня Райковска
Членове: Дария Проданова
Тотка Калчева
като изслуша докладваното от съдията Проданова ч.т.д. № 898 по описа за 2010 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.3 т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Х. С. А. срещу Определение № 10558 от 19.07.2010 год. по ч.гр.д.№ 7490/2010 год. на Софийски градски съд с което е потвърдено определението от 30.03.2010 год. по гр.д.№ 15168/2010 год. на Софийски районен съд 38 с-в. С това определение е прекратено производството по предявения по реда и на основание чл.424 ГПК от Х. А. срещу „Т. София”АД отрицателен установителен иск и е разпоредено връщането на исковата молба. За да прекрати производство, районният съд е приел, че искът по чл.424 ГПК предявен от А. срещу „Т. София”АД е недопустим. Поради това е оставил без уважение и искането му за допускане на обезпечение по този иск.
За потвърди определението на първоинстанционния съд, съставът на СГС подробно е мотивирал становището си относно това, какви са процесуалните способи за защита на длъжника в заповедното производство срещу когото има издадена заповед за парично вземане, както е в случая. Посочил е редът по чл.414 ГПК, редът по чл.423 ГПК, както и изискванията на закона за допустимостта на реда чл.424 ал.1 ГПК. Счел е, че наведените от А. факти и обстоятелства не са нови, поради което искът по чл.424 ГПК е недопустим.
В тази част на жалбата, имаща характер на изложение по чл.284 ал.3 т.1 вр.чл.274 ал.3 ГПК, А. се позовава на „разнопосочната практика на съдилищата в РБ по отношение на посочените в отговора на ИМ възражения – нищожност на облигационните отношения…; нарушение на чл.86 ЗЗД…; липса на утвърдени нормативни документи за разпределение на топлинна енергия….” и пр.
Върховният касационен съд-Търговска колегия, състав на І т.о. отделение намира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, спазен е преклузивният срок по чл.275 ал.1 ГПК и с нея се иска касиране на акт, подлежащ на касационно обжалване съгласно чл.274 ал.3 т.1 ГПК.
Не е налице което и да е основанията за допускане на касационен контрол, вкл. Основанието по чл.280 ал.1 т.2 ГПК, а и нито един от поставените въпроси няма качеството на обуславящ по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Това е така, поради обстоятелството, че Софийски градски съд се е позовал на недопустимостта на иска по чл.424 ГПК и релевантни в производството пред ВКС биха били доводи, свързани с процесуалният ред за защита, чрез отрицателния установителен иск. Поставените от А. въпроси са свързани по-скоро с дължимостта на сумите към „Т. София”АД.
Производството по отрицателния установителен иск съдържа белезите на производство по отмяна на влязла в сила заповед за изпълнение. Приложим е критерият, валиден за другите отменителни производства свързани с релевирането на нови обстоятелства и представянето на нови доказателства – чл.240 ал.2 ГПК и чл.303 ал.1 т.1 ГПК. Най-общо казано, това са обстоятелства, които не са били известни на страната и тя не е могла да узнае за тях при полагане на нормално дължимата грижа, както и да се снабди с доказателства за тях или с други доказателства за факти, нерелевирането на които не се дължи на собствената и небрежност. В случай, че с ИМ по чл.424 ал.1 ГПК се въвеждат новооткрити обстоятелства или се представят нови писмени доказателства от съществено значение за делото, страната следва обоснове по-късния момент на позоваването на тях.
Посочените от А. Въпроси не са обуславящи, цитираната от него съдебна практика няма отношение към допустимостта на иска по чл.424 ал.1 ГПК, поради което липсват основания за допускане на факултативния касационен контрол.
Мотивиран от горното, ВКС-Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационен контрол на Определение № 10558 от 19.07.2010 год. по ч.гр.д.№ 7490/2010 год. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.