3
Определение на ВКС-ТК, І т.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№815
София, 28.12.2011 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на седми ноември през две хиляди и единадесета година в състав:
Председател: Таня Райковска
Членове: Дария Проданова
Тотка Калчева
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 96 по описа за 2011 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от [фирма] срещу Решение № 1310 от 28.09.2010 год. по гр.д.№ 1714/2010 год. на Пловдивския окръжен съд. С него въззивният съд се е потвърдил решението от 02.03.2010 год. по гр.д.№ 2084/2009 год. на Пловдивския районен съд.
Произнасяйки се по жалбата на [фирма], съставът на ПдОС е приел, че предявеният от [фирма] срещу [фирма] по реда на чл.422 ГПК иск с правно основание чл.327 ал.1 ТЗ за сумата 12770 лв. и обективно съединеният с него иск с правно основание чл.86 ал.1 ЗЗД за сумата 7244.24 лв. са неоснователни, тъй като задължението по сключеният между страните договор за търговска продажба е било погасено от приобретателя [фирма] чрез плащане.
Предмет на сделката е товарен автомобил м.”Волво”, като на 05.06.2001 год. за продажбата на който е сключен предварителен договор между едноличните собственици на капитала на двете дружества при цена, платима на вноски. Твърдението по ИМ е, че договорът от който произтича вземането е сключен на 28.06.2004 год. и е материализиран с двустранно подписана фактура. Предмет на иска е цената на вещта, посочена във фактурата. Възражението на приобретателя е, че цената е заплатена на едноличния собственик на капитала на дружеството-прехвърлител (съобразно предварителния договор), който от своя страна е поел задължението да я преведе по сметката на [фирма]. Окончателен договор за покупко-продажба на МПС е сключен на 22.11.2007 год. между двете дружества, като в чл.1 на договора изрично се сочи, че цената е 22000 лв. с ДДС и е заплатена изцяло.
Съставът на Пловдивския окръжен съд е приел, че в предварителния договор е постигнато съгласие за прехвърлянето на вещта и нейната цена, установено е от доказателствата по делото, че има извършени плащания както в полза на [фирма], така и в полза на едноличния му собственик, които плащания са били приети. В окончателния договор изрично се съдържа изявление за предхождащо плащане на цената, поради което е налице персонална новация досежно страните по сделката за която е постигнато съгласие с предварителния договор.
Заявеното в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК основание за допускане на касационно обжалване е по чл.280 ал.1 т.2 ГПК. Касаторът счита, че съставът на ПдОС се е произнесъл в противоречие с практика на ВКС по въпроса: За да е налице новация в хипотезата на чл.107 ЗЗД, следва ли волята на страните за новация да е изрично изразена и обективирана или може да се предполага и тълкува. Позоваването е на Решение от 09.12.2004 год. по гр.д.№ 2109/2003 год. на Търговска колегия на ВКС и на Решение № 789/22.04.2002 год. по гр.д.№ 2292/2001 год. на V г.о. на ВКС. Основанието по т.3 на чл.280 ал.1 ГПК се свързва с произнасянето по същия въпрос, макар и формулиран по различен начин.
Становището на настоящия съдебен състав, че основанието по чл.280 ал.1 т.2 ГПК не е налице, поради това, че липсва противоречие между произнасянето по правния въпрос от състава на ПдОС и посочените по-горе съдебни актове. С тях, съдебните състав, произнасяйки се по наличието на обективна новация, са приели (както приема и правната доктрина), че наличието на animus novandi следва да е изразено в договора ясно и по недвусмислен начин при изследването на волята на страните. Терминът „изрично” в решението от 2004 год. касае клаузата за неустойка, а в решението от 2002 год. е посочен само в анотацията на правно-информационната система. В мотивите такова категорично позоваване не се съдържа. Нито правната доктрина, нито съдебната практика въвеждат изисквания за форма/реквизити при обективната или субективната новация, каквато е налице в случая.
Поради това, че влезлите в сила съдебни актове не съдържат противоречие помежду си по поставения правен въпрос и въззивното решение е в съответствие с тях, то основанието по чл.280 ал.1 т.2 ГПК не е налице. Поради същите съображения не е налице и основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 1310 от 28.09.2010 год. по гр.д.№ 1714/2010 год. на Пловдивския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.