2
Определение по ч.т.д.№ 881/2011 год. на ВКС-ТК, І т.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№27
София, 19.01.2012 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на седемнадесети януари през две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: Таня Райковска
Членове: Дария Проданова
Тотка Калчева
като изслуша докладваното от съдията Проданова ч.т.д. № 881 по описа за 2011 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 ал.2 ГПК.
Образувано е по частната жалба на срещу Определение № 756 от 11.10.2011 год. по ч.гр.д.№ 826/2011 год. на Пазарджишкия окръжен съд с което е оставена без разглеждане, като недопустима частната жалба на срещу разпореждането от 27.06.2011 год. по гр.д.№ 1256/10 год. на Велинградския районен съд. С това определение е била оставена без движение исковата молба на НАП до уточняване на това срещу кои лица подържа иска, както и да приведе в съответствие обстоятелствената част и петитума на исковата молба.
Настоящата частна жалба е допустима по смисъла на чл.275 ал.1 ГПК.
В нея се съдържа искане за отмяна на определението и се излагат доводи във връзка с тезата, че разпореждането по чл.129 ал.2 ГПК за оставяне без движение исковата молба има характера на преграждащо определение и оттук – неговата обжалваемост. Съдържат се доводи по съществото на спора и риторични въпроси.
Като взе предвид доводите по частната жалба и извърши проверка на атакувания съдебен акт, Върховният касационен съд приема за следното:
Частната жалба е неоснователна.
Правилно въззивният съд е счел за недопустимо въззивното обжалване на разпореждането по чл.129 ал.2 предл.1 вр.ал.3 ГПК.
Разпорежданията за оставяне на исковата молба без движение не подлежат на обжалване. Те не преграждат развитието на делото и по отношение на тях няма изрично въведена от закона обжалваемост. От това следва извод, че по отношение на тях не е налице нито една от хипотезите на чл.274 ал.1 ГПК. Би подлежало на обжалване разпореждането за връщане на исковата молба поради неотстраняване на недостатъците на ИМ – чл.129 ал.3 предл.2 ГПК. Тъй като разпореждането за връщане е във функционална връзка и обусловеност с разпореждането за без движение, то едва в този случай по-горният съд би могъл да извърши проверка и досежно правилността на разпореждането за оставяне на исковата молба без движение. Ще следва да се отбележи, че нито при действието на отменения ГПК, нито при действието на ГПК-2007 год. е съществувало каквото и да било различие в правната доктрина и съдебната практика относно обжалваемостта на разпореждането за оставяне на исковата молба или жалбата без движение. Предвид на горното, Върховният касационен съд І г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 756 от 11.10.2011 год. по ч.гр.д.№ 826/2011 год. на Пазарджишкия окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.