3
Определение на ВКС-ТК, І т.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№______
София, ______ 2010 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на шести декември през две хиляди и десета година в състав:
Председател: Таня Райковска
Членове: Дария Проданова
Тотка Калчева
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 522 по описа за 2010 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от М. Г. Б. срещу Решение № 52 от 25.01.2010 год. по т.д.№ 1125/2009 год. на Софийски апелативен съд.
С него е отменено Решение № 73 от 10.02.2009 год. по гр.д.№ 794/2008 год. на Софийски градски съд и е уважен предявеният от „К.” гр.Вроцлав – П. срещу М. Б. установителен иск с правно основание чл.26 ал.3 т.4 ЗМГО.
Жалбата е депозирана в срока по чл.283 ГПК. Представено е изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК в което се съдържа позоваване на всички основания по чл.280 ал.1 ГПК.
По реда и в срока на чл.287 ал.1 ГПК ответникът по касация „К. е депозирал писмен отговор в който сочи, че няма основание за допускане на касационен контрол.
Становището на настоящата съдебна инстанция, че касационен контрол не следва да бъде допуснат, произтича от следното:
Предявеният по реда на чл.124 ал.1 ГПК иск с правно основание чл.26 ал.3 т.4 ЗМГО е с предмет – установяване недобросъвестността на М. Г. Б. при подаването в Патентното ведомство на Република България на заявка с рег.№ 62306 за търговската марка „K.“.
Активната легитимация на „К., произтича от безспорното обстоятелство, че на 03.02.2006 год. е заявил за регистрация пред С. за хармонизация на вътрешния пазар на търговската марка „K.” за класове 6, 7 , 8 , 19, 20 и 21 комбинирана. На 19.07.2006 год. марката „K.” е заявена за регистрация по реда на Мадридската спогодба пред СОИС за класове 6, 7, 8, 9 и 35. На 13.09.2007 год. Патентното ведомство на П. е било уведомено от СОИС за временен отказ от закрила на заявената регистрация, поради това, че на 20.02.2006 год. М. Б. е заявил пред българското Патентното ведомство за регистрация словната търговската марка „K.” за класове 6, 9, 12, 19, 22, 35, 36, 37, 39 и 42. Оттук произтича и правният интерес на ищеца да установи недобросъвестност на ответника при регистрацията на спорната търговска марка с оглед преодоляване на приоритетните му права.
Последователно поддържаната от ответника-касатор М. Б. теза, е за липсата на основание за прилагане на разпоредбата на чл.26 ал.3 т.4 ЗМГО по отношение на него
За да отхвърли иска, Софийски градски съд се е позовал на недоказаност на недобросъвестността на Б. при регистрация на марката. Софийският апелативен съд е приел, че при регистрацията на търговската марка М. Г. Б. е действал недобросъвестно, поради което е уважил предявеният установителен иск.
Както бе посочено по-горе, касаторът се позовава на всички хипотези на чл.280 ал.1 т.1-3 ГПК.
В депозираното на 06.04.2010 год. изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК посоченият процесуалноправен въпрос е формулиран както следва: „Същественият процесуален въпрос е за съотношението на презумптивните предпоставки спрямо разместването на доказателствената тежест на страните”. Формулировката на материалноправния въпрос за който твърди, че е решаван противоречиво от съдилищата и е от значение за развитието на правото е: „Съдът е уважил иска по чл.26 ал.3 т.4 ЗМГО, без да е установена по безспорен начин основната предпоставка за уважаването на този иск – недобросъвестност на заявителя (ответника) при подаване на заявката.”.
Всъщност, касаторът смесва основанията за допускане на касационен контрол с основанията за касиране на въззивния акт, като в изложението по чл.284 ал.1 т.3 ГПК отново са изложени доводи за неправилна преценка от страна на С. на фактите и обстоятелствата по делото, което е довело и до нарушение на закона.
Основанията по т.1 и т.2 на чл.280 ал.1 ГПК се свързват със съдебна практика, материализирана в Определение № 322 от 01.06.2009 год. по т.д.№ 322/2009 год. на І т.о., постановено по реда на чл.288 ГПК с което касационен контрол не е допуснат, както и на обжалваемо Решение от 04.02.2009 год. по т.д.№ 115/2006 год. на Софийски градски съд, за което няма данни да е влязло в сила.
Налице е неправилно разбиране от страна на касатора на основанията по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване, а и изложението не е съобразено с разясненията на ТР № 1/2010 год.
Поради същите съображения, не е налице и основанието по т.3 на чл.280 ал.1 ГПК, а и както бе посочено по-горе, поставените въпроси са свързани с преценката на факти и обстоятелства и тяхната доказаност по конкретното дело.
Разноски от ответната страна не са претендирани и такива не се присъждат.
Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 52 от 25.01.2010 год. по т.д.№ 1125/2009 год. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.