3
3
Определение по т. д. № 9/12 г., ВКС, ТК, І-во отд.
Определение по т. д. № 9/12 г., ВКС, ТК, І-во отд.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№407
София, 22.05.2012 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, състав на първо отделение, в закрито заседание на седми май през две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ РАЙКОВСКА
Членове: ДАРИЯ ПРОДАНОВА
ТОТКА КАЛЧЕВА
като изслуша докладваното от Председателя /съдията/ Т. Райковска т. д. № 9 по описа за 2012 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по постъпила касационна жалба от ЗД [фирма], [населено място] чрез процесуалния му пълномощник – адв. Ал. И. срещу въззивно решение № 1021/27.06.2011 г. по гр. д. № 482/ 2011 г. на Софийски апелативен съд. С последното въззивният съд е потвърдил решението от 02.11.2010 г. по гр. д. № 4362/2009 г. на СГС в частта, с която искът на С. Н. Патова е бил уважен за сумата 15 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от п. т. п на 04.04.2009 г. и е отменил първоинстанционното решение в отхвърлителната му част до размер на сумата 60 000 лв., като жалбоподателят е осъден да заплати на пострадалата още 45 000 лв. на основание чл. 226 КЗ.
Жалбоподателят излага съображения за това, че размерът на присъденото обезщетение е завишен, тъй като не е съобразен характера на телесните увреждания и формираната съдебна практика при присъждане на обезщетения, както и че въззивната инстанция е приложила неправилно материалноправната норма на чл. 52 ЗЗД и разпоредбите на ППВС № 4/1968 г.
Ответникът С. Н. Патова не взема становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима с оглед нейната редовност – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
Въпреки процесуалната допустимост на касационната жалба, обусловена от нейната редовност, настоящият състав счита, че не са налице поддържаните основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. т. 2 и 3 ГПК.
Касаторът, след указания за представяне на изложение по смисъла на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, в подадения до съда документ, наименован молба, твърди, че обуславящият делото въпрос е свързан с определяне размера на застрахователното обезщетение и приложението на чл. 52 ЗЗД, и че този въпрос е разрешен в противоречие с ППВС № 4/1968 г.
За да постанови обжалваното решение, с което искът по чл. 226 КЗ на С. Патова срещу ЗД [фирма] , [населено място] е бил уважен за сумата 60 000 лв., съставляваща обезщетение за причинени й неимуществени вреди в резултат на настъпило п. т. п. на 04.04.2009 г., рещаващият състав на въззивния съд е приел, че п. т. п. е причинено виновно от водача на лекия автомобил П. П. И., при нарушение на чл. 119 от ЗДвП, че отсъства съпричиняване от пешеходката Патова, пресичаща на пешеходна пътека. Счел е, че са налице основания за ангажиране на отговорността на застрахователя и е приел, че съобразно тежестта и характера на вредоносния резултат, претърпените болки и страдания и тяхната продължителност – справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД се явява обезщетение в размер на 60 000 лв. за причинените неимуществени вреди.
Значимият, с оглед изхода на спора материалноправен въпрос, на който се позовава касаторът в случая, е този за приложението на чл. 52 ЗЗД при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди. По отношение на този въпрос обаче не е изпълнено нито едно от основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Доводите на жалбоподателя в изложението за неправилност на правните изводи на решаващата въззивна инстанция при определяне на размера на обезщетението, макар и съставляващи отделно изложение на основанията за допускане на касационно разглеждане на делото, всъщност преповтарят съображенията в касационната жалба във връзка с оплакванията за нарушение на материалния закон и необоснованост на атакуваното решение.
Тези доводи обаче са относими към твърдяната неправилност на решението и затова е недопустимо да се обсъждат от ВКС във фазата на селектиране по реда на чл. 288, във вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК. Поради това, не би могло да се приеме, че поддържаните от касатора основания по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване са налице.
Приложението на законовата разпоредба на чл. 52 ЗЗД е водещо, но при съобразяване и с факта, че законовата норма установява справедливостта като единствен критерий за определяне на обезщетението за неимуществени вреди, и отчитайки обстоятелството, че с Постановление № 4/1968 година, Пленумът на ВС е дал задължителни указания по тълкуването и прилагането на цитираната разпоредба, и тези указания не са изгубили своето значение и понастоящем, съобразени са от въззивния съд, видно от мотивите на обжалвания съдебен акт.
Водим от изложеното, на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 1021/ 27.06.2011 г. по гр. д. № 482/ 2011 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: