Определение по ч.т.д.№ 13/2011 год. на ВКС-ТК, І т.о. 3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№36
София,19.01. 2011 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на седемнадесети януари през две хиляди и единадесета година в състав:
Председател: Таня Райковска
Членове: Дария Проданова
Тотка Калчева
като изслуша докладваното от съдията П. ч.т.д.N 13 по описа за 2011 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 ал.3 ГПК.
Образувано е по депозираната на 23.07.2010 год. частна касационна жалба на С. С. П. срещу Определението № 192 от 06.07.2010 год. по ч.гр.д.№ 317/2010 год. на С. окръжен съд. С него, произнасяйки се по частната жалба на П. въззивният съд е счел, че определението от 18.02.2008 год. по ч.гр.д.№ 44/08 год. на С. районен съд е законосъобразно и го е потвърдил. С това определение СмРС е произнесъл по депозираната на 21.01.2008 год. молба на З. имоти”АД за издаване по реда на по чл.237 ал.1 б.“е“ ГПК (отм.) изпълнителен лист в полза застрахователното дружество срещу С. П.. Като е счел молбата за основателна, районният съд е издал изпълнителен лист.
Искането на С. П. за касиране на определението, се основава на твърдението за неправилна преценка от страна на СмОС, че менителничният ефект е действителен – редовен от външна страна.
Върховният касационен съд счита, че частната жалба е недопустима поради това, че нея се обжалва определение, неподлежащо на касационен контрол.
Както бе посочено по-горе, молбата за издаване на изпълнителен лист по реда на чл.231 б.“е“ ГПК (отм.) е постъпила в СмРС на 21.01.2008 год. при действието на ГПК-1952. При действието на този закон се е произнесъл първоинстанционния съд. Независимо, че частната жалба (неправилно наречена „Молба”) е депозирана на 11.02.2010 год., правилно С.т окръжен съд я е разгледал и се е произнесъл по нея по реда и на основание чл.244 ал.1 ГПК (отм.), определяйки като приложим закон ГПК-1952 год. Неправилното, обаче, в диспозитива на определението си е посочил, че то подлежи на касационен контрол. Определението по чл.242 вр.чл.237 ГПК (отм.) е от определенията по чл.213 б.“б“ ГПК – обжалваемостта му не произтича пряко от правната му характеристика, а е въведена от закона – чл.244 ал.1 ГПК (отм.). Тези определения, както е прието с т.6 на ТР № 1/2001 год. на ОСГК на ВКС подлежат на двуинстанционен контрол. По отношение на процесуалния ред за разглеждането им и тяхната обжалваемост е приложим редът по ГПК-1952 год., както разпорежда и ал.9 на § 2 от ПЗР на ГПК.
Но дори да би се приело, че е приложим ГПК-2007 год. (становище, което съдебният състав не споделя), то и в този случай частната касационна жалба би била недопустима с оглед ограничението на чл.274 ал.4 (отм.) ГПК.
Предвид на горното и като счете частната касационна жалба за недопустима, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ без разглеждане частна касационна жалба на С. С. П. срещу Определението № 192 от 06.07.2010 год. по ч.гр.д.№ 317/2010 год. на С. окръжен съд, като недопустима.
Определението подлежи на обжалване пред друг състав на Търговска колегия на ВКС в едноседмичен срок от съобщението на касатора.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.