4
4
Определение по т. д. № 36/11 г., ВКС, ТК, І-во отд.
Определение по т. д. № 36/11 г., ВКС, ТК, І-во отд.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№435
София, 10.06.2011 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, състав на първо отделение в закрито заседание на шестнадесети май през две хиляди и единадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ РАЙКОВСКА
Членове: ДАРИЯ ПРОДАНОВА
ТОТКА КАЛЧЕВА
като изслуша докладваното от Председателя /съдията/ Т. Райковска т. д. № 36 по описа за 2011 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по постъпила касационна жалба от [фирма], [населено място] чрез процесуалния му пълномощник адв. Г. Ч. срещу въззивно решение № 390/04.10.2010 г. по в. т. д. № 218/2010 г. на Окръжен съд, [населено място], с което е потвърдено първоинстанционното решение № 614/14.04.2010 г. по гр. д. № 7122/2009 г. на Русенски районен съд. С последното, е отхвърлен предявеният от дружеството – жалбоподател против Д. К. Д. иск с правно основание чл. 422 ГПК за установяване съществуване на вземане в размер на 4 500 лв., съставляващо цена на изработена и доставена дограма, във връзка с която е издадена фактура № 100/16.09.2009 г., а въз основа на нея е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 5745/2009 г. на Русенски районен съд.
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушения на материалния закон и необоснованост.
В съответствие с изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателят е обосновал допускането на касационно обжалване на атакуваното решение с твърдението, че в него съдът се е произнесъл по материалноправния въпрос, който е формулирал така: ”относно възможността управител и съдружник в едно търговско дружество да договаря извършването на дадена услуга или изработка и доставяне на стока в друго качество, освен като представител на дружеството”. Сочи се, че разрешаването на този въпрос е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото /чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК/.
Ответникът по касационната жалба Д. К. Д. от [населено място] не взема становище по допускането на касационно обжалване и по основателността на жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима /с оглед изискванията за редовност/ – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
Настоящият състав на ВКС, ТК намира, че касационно обжалване не следва да се допусне.
Съгласно задължителните указания, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии на Върховния касационен съд, за да е налице основната предпоставка за достъп до касационен контрол е необходимо разрешеният от въззивния съд материалноправен въпрос да е обусловил правните изводи по предмета на спора. В случая, поставеният макар и твърде общо правен въпрос за възможността договарящият от името на търговското дружество лице да има качеството на съдружник и управител на [фирма], и да договаря и от свое име, или в качеството му на представляващ друг търговец, както и този за значението на фактурата за удостоверяване на облигационна връзка и от тук за заплащане на цената по твърдяния договор би могло да се счете за значим за изхода на делото по смисъла на ал. 1 на чл. 280 ГПК, доколкото решаващата воля на съда е основана на недоказване на съществуването на облигационна връзка между страните по делото.
В действителност обаче, формираните фактически и правни изводи на съда са в резултат на конкретната преценка на допуснатите и събрани в процеса доказателствени средства, като правилността на тази преценка не може да се обсъжда в стадия по селекция на касационните жалби. Дори и да се приеме, че е налице общата предпоставка за допускане на касационно обжалване, поставените материалноправни въпроси не са намерили разрешение, различно от практиката на ВКС по реда на чл. 290 ГПК.
Относно значението на фактурата за удостоверяване предаването на стоката, нейното количество и цена, както и относно реквизитите на първичните счетоводни документи, не са налице посочените предпоставки, доколкото се касае за конкретна преценка на специфични за всяко отделно дело обстоятелства, а не за трудности при прилагане на относими правни норми. ВКС към момента на депозиране на касационната жалба вече се е произнесъл по същество с постановени по новия съдопроизводствен ред решения /Решение № 46/27.03.2009 г., ІІ т. о.; Решение № 71/22.06.2009 г., І т. о.; Решение № 62/25.06.2009 г., ІІ т. о.; Решение № 96/26.11.2009 г., І т. о.; Решение № 12/12.04.2010 г., І т. о.; Решение № 42/19.04.2010, ІІ т. о.; Решение № 81/31.05.2010 г. ІІ т. о. /даващи задължително тълкуване относно материализираните във фактурата елементи на договор за продажба и значението й при решаването на спорове относно количество, цена и предаване на стоките/.
В тази връзка, обжалваното въззивно решение не се е отклонило нито от задължителната цитирана по-горе практика на ВКС, нито от постановеното по чл. 290 ГПК с решение № 166/26.10.2010 г. по т. д. № 991/2009г., ТК, ІІ отделение разрешение, свързано не само със значението на фактурата, но и с доказването на факта на предаване на стоките, отразени по фактурата и от там за дължимост на стойността на изработената продукция.
Поддържаното от касатора основание за достъп до касационен контрол по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК не е мотивирано и затова не се дължи произнасяне по него. От друга страна, съгласно постановките в т. 4 от ТР № 1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, точното прилагане на закона и развитие на правото формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване и затова е недопустимо позоваването само на част от него.
Поради това и на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 390/04.10.2010 г. по в. т. д. № 218/2010 г. на Окръжен съд, [населено място].
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: