3
Определение на ВКС-ТК, І т.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 581
София, 19.07.2012 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на шестнадесети юли през две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: Таня Райковска
Членове: Дария Проданова
Тотка Калчева
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 892 по описа за 2011 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от [фирма] срещу Решение № 953 от 13.06.2011 год. по гр.д.№ 584/2010 год. на Софийски апелативен съд с което е потвърдено Решение № 54 от 30.06.2010 год. по т.д.№ 391/2009 год. на Софийски градски съд. С него първоинстанционният съд е приел за основателен предявеният от [фирма] срещу [фирма] иск с правно основание чл.327 ал.1 ТЗ за сумата 38674.80 лв. Това е обусловило и уважаването на акцесорния иск с правно основание чл.86 ал.1 ЗЗД за сумата 7186.20 лв. Присъдени са разноски.
Като основания за допускане на касационно обжалване, [фирма] е посочил противоречие с практиката на ВКС, противоречива практика на съдилищата и значение за точното прилагане на закона и развитието на правото по четири въпроса. От това следва, че в изложението се сочат всички хипотези на чл.280 ал.1 ГПК. Въпросите не са формулирани като значими правни въпроси, съобразно критериите на т.1 от ТР № 1/2010 год. на ОСГТК на ВКС, а като въпроси отправени към съда, чиито отговори предполагат неправилна преценка от страна на въззивния съд на фактите и обстоятелствата по делото.
Основанието по т.1 се свърза с противоречие с Решение № 987 от 26.11.2004 год. по т.д. № 157/2004 год. на ІІ т.о. на ВКС и Решение № 1576 от 21.11.2000 год. по гр.д.№ 964/2000 год. на V г.о. на ВКС.
Становището на настоящия съдебен състав, че не е налице нито едно от основанията по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационен контрол произтича от следното:
Предмет на главния иск на [фирма] е плащането на цената за доставени на ответника замразени тестени изделия за заведенията му за бързо хранене, намиращи се на територията на [фирма]. За сумите по доставките, които са предмет на исковата претенция, са издадени 5 бр. данъчни фактури. Претендирано е и обезщетение за забавеното им плащане.
Последователно подържаната теза на [фирма] е, че между него и ищеца няма трайни търговски отношения по смисъла на чл.292 ал.1 ТЗ тъй като липсва договор и какъвто и да било писмен акт, установяващ такива отношения, а извършваните доставки са инцидентни. Твърди, че в предходен момент действително е получавал замразени тестени изделия, но доставките по конкретните фактури е отказал да получи, поради влошено качество. Позовал се е и на това, че фактурите и стоковите разписки към тях не са подписано от оправомощени лица на [фирма].
Поради обстоятелството, че не е сключен отделен писмен договор и фактурите не са двустранно подписани, съдът е основал извода си, че има сключен неформален договор и стоките са предадени на купувача и приети без възражения, на гласни доказателства относно факта на доставката, както и на отразяванията в счетоводството на [фирма] на 5-те фактури и ползването на данъчен кредит по тях.
Основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК не е налице, поради липсата на противоречие при произнасянето на въззивния съд по посочения правен въпрос с цитираната съдебна практика, като същата няма и характеристиката на задължителна такава, съобразно критериите на т.2 от ТР № 1/2010 год. на ОСГТК на ВКС. Поради това и първият от въпросите: „Какъв е правният статут на фактурата във връзка с нейната доказателствена стойност?” е по-скоро риторичен. Нито в теорията, нито в съдебната практика съществува противоречие в разбирането, че фактурата е частен свидетелстващ документ и самото и съставяне (дори да е двустранно подписана) не съставлява необоримо доказателство за извършена доставка на стоката. Изводите на САС, посочени по-горе, не противоречат на това разбиране. Оттук и липсата на основания по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационен контрол и произнасяне по втория от поставените от касатора въпроси: „Допустимо ли е документ, издаден и подписан само от едната страна и съответно неподписан от другата страна, да породи облигационни задължения за неподписалата го страна”, дори да се пренебрегне тезата, че задължението произтича от документа/фактурата, а не от правоотношението което материализира той.
Останалите два въпроса – за значението на осчетоводяването на данъчната фактура и достатъчна ли е съдебно-счетоводната експертиза за наличието на договорни отношения, отново са свързани с тезата на касатора за недоказаност на облигационната връзка, което е въпрос по същество.
С отговора по чл.287 ал.1 ГПК с който е изразил становище по жалбата и основанията за допускане на касационен контрол, [фирма] е поискал присъждането на разноски. Представил доказателство за платено адв.възнаграждение на адв.Б. в размер на 800 лв., която сума ще следва да му бъде присъдена като разноски.
Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 953 от 13.06.2011 год. по гр.д.№ 584/2010 год. на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА [фирма] да заплати на [фирма] сумата 800 лв. (осемстотин лева), представляваща направени по делото разноски пред настоящата инстанция.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.