4
4
Определение по т. д. № 885/11 г., ВКС, ТК, І-во отд.
Определение по т. д. № 885/11 г., ВКС, ТК, І-во отд.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№_149
София, 22.02.2012 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, състав на първо отделение в закрито заседание на двадесети февруари през две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ РАЙКОВСКА
Членове: ДАРИЯ ПРОДАНОВА
ТОТКА КАЛЧЕВА
като изслуша докладваното от Председателя /съдията/ Т. Райковска т. д. № 885 по описа за 2011 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по постъпила касационна жалба от [фирма], [населено място] срещу въззивно решение № 158 от 07.07.2011 г. по в. т. д. № 295/2011 г. на Варненски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 172 от 01.03.2011 г. по т. д. № 1032/2008 г. на Варненски окръжен съд. С последното е отхвърлен предявеният срещу Никола Г. Д. иск по чл. 145 ТЗ за сумата 73 500 лв., претендирана като обезщетение за вреди от дейността му като управител на ищцовото дружество от сключването и изпълнението на договор за възлагане на определена работа от 01.11.2005 г. с [фирма], [населено място].
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е порочно, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост /чл. 281, т. 3 ГПК/.
Допускането на касационно обжалване се поддържа на основанията по чл. 280, ал. 1, т. т. 1 и 2 ГПК. Според касатора, въззивният съд се е произнесъл по два процесуалноправни въпроса: 1/ ”има ли съда задължение към решението си да излага мотиви, в които да се посочат исканията и възраженията на страните, преценката на доказателствата, фактическите констатации и правните изводи на съда” ? и 2/ “дали въззивният съд, при постановяване на решението следва да основава същото върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху закона, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК”.
Твърди се, че въззивното решение е постановено в противоречие с Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК, на решение № 15185/11.12.2009 г. на Варненски административен съд по адм. дело №7261/2009 г.; на решение № 13649/16.11.2009 г. на Върховен административен съд и на Определение № 515/26.05.2009 г. по гр. д. № 358/2009 г. на ІV г. о. на ВКС.
Ответникът по касационната жалба Никола Г. Д. в писмен отговор поддържа недопускане на касационно обжалване и аргументи за неоснователност на касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима /с оглед изискванията за редовност/ – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК е необходимо посочените процесуалноправни и материалноправни въпроси, разрешени с обжалваното решение да са обусловили изводите на съда по спорното материално право.
В случая, що се отнася до изложението на жалбоподателя, то твърдението, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправни въпроси, който са от значение за изхода на делото и в противоречие с изброени решения на ВКС – ТР №1/2010 г. и определение по чл. 288 ГПК на състав на ІV г. о. на ВКС, както и решения на административни съдилища не съставлява формулиране на конкретен въпрос по смисъла на ТР 1/2009 г. на ОСГТК. Маркирането на два процесуалноправни въпроса, свързани с процесуални действия на решаващия съд – да мотивират своите съдебни актове, като обсъждат приетите по надлежния ред доказателства в тяхната връзка и относимост към спора, и да излага правните си изводи, основани на установените факти по делото, безспорно би могло да се приеме, че съставляват процесуалноправни въпроси, доколкото съставляват въпроси, изведени от съдържанието на конкретни процесуалноправни норми – чл. 235, ал. 2, ал. 3 и ал. 4 ГПК, които имат императивен характер.
Дали обаче, съдът е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила, както се твърди от жалбоподателя, не би могло да се провери в стадия по селекция на касационните жалби, доколкото това е отговор, свързан с правилността на решението.
Били ли са обсъдени всички приети и относими доказателства се извършва при преценка правилността на въззивното решение във фаза, след като е допуснато касационно обжалване. Проведено ли е пряко и главно доказване, по какъв начин са обсъждани представените многобройни писмени и гласни доказателства, също не би могло да се преценява във фазата по допускане на касационно обжалване.
Що се отнася до изискването за излагане на мотиви, от формалната проверка на обжалвания съдебен акт се установява, че такива съдът е изложил, като е обосновал правните си изводи въз основа на преценка на конкретни доказателства, относими към фактическия състав на предявения иск по чл. 145 ТЗ.
Но дори и да се приеме, че е налице формулиран процесуалноправен въпрос по приложението на чл. 235, ал. 2 ГПК /отм./, то разрешаването на този въпрос във въззивното решение не се отклонява от позната на настоящия състав практика на ВКС.
Приложените от жалбоподателя съдебни актове са неотносими по следните съображения: Съгласно т. 2 на ТР № 1/2010 г. на ОСГТК – основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване е налице, когато в обжалваното въззивно решение правен въпрос, от значение за изхода на делото, е разрешен в противоречие с тълкувателни решения и постановления на Пленум на ВС или на решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК. Следователно, за да е налице допустимост на касационно обжалване на въззивното решение по т. 1 на чл. 280 ГПК е необходимо да се обоснове, че то противоречи на някои от посочените в т. 2 на визираното тълкувателно решение актове на ВС, респ. ВКС. Единственият такъв, посочен в изложението е именно цитираното по-горе ТР № 1/2010 г. на ОСГТК, но нито е обосновано от жалбоподателя в изложението по какъв начин и по кой въпрос въззивният акт противоречи на това тълкувателно решение, нито би могло подобен резултат и да бъде постигнат, тъй като целта на визирания тълкувателен акт на ВКС е тълкуване единствено на съдържанието на нормите на чл. 280, ал. 1 ГПК, а обжалваният въззивен съдебен акт няма подобен предмет.
По отношение на цитираните решения на административни съдилища, то съгласно ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС понятието “практика на съдилищата”, по смисъла на чл. 280, т. 2 ГПК не включва практиката на административните съдилища.
Не би могло да се преценява и определение № 515/26.05.2009 г. на ВКС, тъй като същото съставлява съдебен акт по допускане на касационно обжалване, постановен в производство по чл. 288 ГПК.
На ответника по касационната жалба не следва да бъдат присъждани разноски, тъй като макар и да са поискани в отговора на касационната жалба, не са представени доказателства за направени такива във връзка с допускането на касационно обжалване, нито е приложен списък на разноските.
Поради това и на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 158 от 07.07.2011 г. по в. т. д. № 295/2011 г. на Варненски апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: