2
Определение на ВКС-ТК, І т.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№737
София, 04.11. 2010 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на първи ноември през две хиляди и десета година в състав:
Председател: Таня Райковска
Членове: Дария Проданова
Тотка Калчева
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 375 по описа за 2010 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на „О. застрахователна компания”АД срещу тази част от Решение № 1566 от 11.12.2009 год. по гр.д.№ 1733/2009 год. на Софийския апелативен съд с която, произнасяйки се по въззивната жалба на дружеството срещу решението от 06.03.2009 год. по гр.д.№ 740/2008 год. на Софийски градски съд е приел, че тя е неоснователна. В частта с която въззивният съд е приел за неоснователна въззивната жалба на другата страна по делото – С. Р. Т. и Л. Й. Т., като необжалвано, решението на С. е влязло в сила.
По реда и в срока на чл.287 ал.1 ГПК ответниците по касация С. и Л. Т., чрез процесуалния си представител са депозирали писмен отговор в които изразяват становище, че не са налице основанията за допускане на касационен контрол. Подържат и евентуалното становище, че касационната жалба е неоснователна.
Синът на Т. е починал в резултат на ПТП на 10.07.2007 год., вина за което има Н. Г. – водач на л.а. „Ф. П.“. Позовавайки се на това, че автомобилът е бил застрахован по риска „Гражданска отговорност“ при „О. застрахователна компания”АД, родителите са предявили преки субективно съединени искове с правно основание чл.226 ал.1 КЗ срещу застрахователя за присъждане на неимуществени вреди в размер на по 80000 лв. за всеки един от тях.
Последователно подържаната теза на ответника е, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия М. Т. и че претендираното обезщетение е със завишен размер.
Първоинстанционният съд е приел за недоказано съпричиняването на вредоносния резултат. Уважил е иска на Т. до размера на по 65000 лв. за всеки от тях, ведно със законната лихва, считано от датата на ИМ. Сезиран с въззивните жалби и на двете страни по спора, съставът на С. е изменил първоинстанционното решение само в частта относно началната дата на обезщетението за забава, присъждайки го от датата на деликта.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се сочи основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Същевременно, касаторът се позовава на 7 бр. решения на 3-членни състави на Върховния административен съд. Обуславящ правен въпрос не е формулиран, а и такъв не може да бъде изведен от тази част на касационната жалба, имаща характер на изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК.
Основанието по т.1 не е налице, доколкото то предполага противоречие по обуславящия правен въпрос със задължителна или ръководна практика на ВС и ВКС, каквато представените съдебни решения на В. не са.
Не е налице и основанието по т.3 на чл.280 ал.1 ГПК доколкото при липсата на поставен правен въпрос, не би могло да се постанови произнасяне по него, което да би допринесло за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 1566 от 11.12.2009 год. по гр.д.№ 1733/2009 год. на Софийския апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.