3
Определение по ч.т.д.№ 877/2010 год. на ВКС-ТК, І т.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№925
София, 14.12. 2010 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на тринадесети декември през две хиляди и десета година в състав:
Председател: Таня Райковска
Членове: Дария Проданова
Тотка Калчева
като изслуша докладваното от съдията Проданова ч.т.д.N 877 по описа за 2010 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 ал.3 ГПК.
Постъпила е частна касационна жалба от П. А. П. срещу Определение № 11971 от 13.08.2010 год. по ч.гр.д.№ 4904/2010 на Софийския градски съд.
С това определение, произнасяйки се по реда и на основание чл.420 ал.3 ГПК Софийският градски съд е потвърдил определението от 31.08.2009 год. по гр.д.№ 36486/2009 год. на Софийския районен съд с което е спряно незабавното изпълнение на издадена на основание чл.417 т.9 ГПК в полза на П. срещу „М. Ю. заповед за незабавно изпълнение на парично задължение.
В частната жалба са изложени доводи за неправилност на преценката на СГС относно редовността на сезирането на съда с искането за спиране.
Като основание за допускане на касационен контрол, процесуалният представител на касатора е посочил чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК, като конкретен обуславящ въпрос не е формулиран.
Частната касационна жалба е депозирана в срока по чл.275 ал.1 ГПК, но е недопустима, поради това че с нея се обжалва акт, неподлежащ на касационен контрол.
Съгласно чл.274 ал.3 ГПК на обжалване пред ВКС подлежат определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по – нататъшното развитие на делото и определения, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие. Определението по чл.420 ал.1 във вр. с чл.417 т.9 ГПК, постановено по искане за спиране на изпълнението на заповедта за незабавно изпълнение въз основа на запис на заповед, не е преграждащо по смисъла на чл.274 ал.3 т.1 ГПК. Атакуемостта на определението, предвидена в чл.420 ал.3 ГПК, сочи на приложението на нормата на чл.274 ал.1 т.2 ГПК, а именно – контролът на съдебния акт е изрично предвиден в закона. Разпоредбата на чл.274 ал.2 ГПК определя компетентност на ВКС само по отношение на определения, постановени за първи път от въззивна инстанция, респ. от друг състав на ВКС. Следователно за определенията на първоинстанционния съд, чието обжалване с частна жалба е изрично предвидено в закона, в общия случай, контролът е двуинстанционен.
Като допълнителен аргумент, ще следва да бъде отбелязано и това, че редът по чл.420 ГПК не се отнася за актовете по чл.419 т.9 ГПК с оглед лимитативното посочване в ал.1 чл.420 ГПК. Когато заповедта за изпълнение е издадена въз основа на документ по чл.417 т.9 ГПК, с депозирането на възражение настъпва и спиране на принудителното изпълнение ex lege. Нарочният акт на районния съд за спиране не съставлява определение по чл.420 ГПК подлежащ на самостоятелен контрол, а по-скоро, констатация на обстоятелството, че е налице валидно постъпило възражение, което е предпоставка за спиране на изпълнението. Т.е. това определение има по-скоро констативен характер.
Необжалваемостта на определението на СГС обуславя недопустимост на подадената частна касационна жалба, която следва да бъде оставена без разглеждане.
Поради обстоятелството, че с настоящото определение само се констатира обжалването на съдебен акт, който не подлежи на касационен контрол, а не се прегражда по-нататъшното развитие на делото, определението е окончателно и не подлежи на обжалване по реда на чл. 274 ал. 2 предл. 2 ГПК.
Разноски от страна на касатора не са претендирани и не се присъждат.
Предвид на горното и на основание, Върховният касационен съд – Търговска колегия, І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ без разглеждане частната касационна жалба от П. А. П. срещу Определение № 11971 от 13.08.2010 год. по ч.гр.д.№ 4904/2010 на Софийския градски съд
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.