2
Определение на ВКС-ТК, І т.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№206
София, 15.03. 2012 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на дванадесети март през две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: Таня Райковска
Членове: Дария Проданова
Тотка Калчева
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 607 по описа за 2011 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от [фирма] [населено място] срещу Решение № 483 от 01.04.2011 год. по гр.д.№ 42/2011 год. на Пловдивския окръжен съд. С него е обезсилено решението от 01.12.2010 год. по гр.д.№ 8741/2010 год. на Пловдивския районен съд в обжалваната му част и е прекратено производството по предявения от [фирма] срещу [фирма] отрицателен установителен иск по чл.124 ал.1 ГПК за установяване недължимостта на сумата 3703.01 лв., неправилно заплатена от дружеството електроенергия. Обезсилено е решението и в частта за разноските, съответстващи на произнасянето по този иск.
Първоинстанционният съд е приел, че предявеният от [фирма] установителен иск е основателен, а осъдителният иск за същата сума – неоснователен, тъй като тя е заплатена на [фирма], което дружество е различен правен субект от ответника по иска. В частта с която осъдителният иск е отхвърлен, като необжалвано, първоинстанционното решение е влязло в сила.
Сезиран с въззивната жалба на [фирма], съставът на ПдОС е приел, че отрицателният установителен иск е недопустим, поради липсата на правен интерес. Позовал се е на това, че ищецът би могъл да реализира правата си, чрез осъдителен иск срещу същото дружество.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се сочат основанията по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК. Конкретен правен въпрос не е формулиран. Съдържа се общото посочване „за правния интерес на ищеца за установяване на задължението на начислени допълнителни киловат часа електроенергия на база съставен констативен протокол от ответното дружество”. Представено е Решение № 451/20.02.1970 год. по гр.д.№ 3335/1969 год. на ІІ г.о. на ВС на НРБ и Определение № 108/2009 год. по ч.т.д.№ 90/2009 год. на ІІ т.о. на ВКС, които касаторът свързва с основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Основанието по чл.280 ал.1 т.2 ГПК не се свързва с конкретно позоваване на противоречива практика.
Настоящият съдебен състав счита, че основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК не е налице.
Преди всичко, решението от 1970 год. на 3-членен състав на ВС на НРБ не съставлява задължителна съдебна практика, а и то съдържа произнасяне по предявен иск за установяване на бащинство. Към това основание има отношение само приложеното Определение № 108/2009 год. по ч.т.д.№ 90/2009 год. на ІІ т.о. на ВКС, но становището на ПдОС не е в противоречие, а в съответствие с него. С това определение ВКС се е произнесъл по допустимостта на иск за установяване недължимост на вземане потребена топлоенергия, която не е заплатена. Т.е. ищецът не разполага с осъдителен иск за връщането и. Поради това съставът на ІІ т.о. е приел, че субсидиарният установителен иск е допустим.
Както вече бе посочено, основанието по т.2 на чл.280 ал.1 ГПК не е конкретизирано.
Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 483 от 01.04.2011 год. по гр.д.№ 42/2011 год. на Пловдивския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: