3
Определение на ВКС-ТК, І т.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№788
София, 15.12. 2011 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди и единадесета година в състав:
Председател: Таня Райковска
Членове: Дария Проданова
Тотка Калчева
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 56 по описа за 2011 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от [фирма] срещу Решение № 718 от 25.10.2010 год. по т.д.№ 663/2010 год. на Пловдивския апелативен съд.
Въззивното решение е постановено по жалбата на [фирма] срещу тази част от Решение № 89 от 19.04.2010 год. по т.д.№ 158/2009 год. на Старозагорския окръжен съд с която са били отхвърлени, предявените от него срещу [фирма] обективно съединени искове с правно основание чл.92 ал.1 ЗЗД, произтичащи от забавено плащане на суми дължими по договори от 15.05.2006 год. Като е счел, че първоинстанционният съд неправилно е тълкувал постигнато от страните споразумение за уреждане на парични задължения, произтичащи от сходни облигационни отношения като приложимо към претендираните вземания, съставът на П. ги е присъдил.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК процесуалният представител на касатора бланкетно е изброил всички хипотези на чл.280 ал.1 т.1-3 ГПК без да формулира правен въпрос или конкретизира съдебната практика, обуславяща прилагането на т.1 или на т.2 на чл.280 ГПК. Твърдението се свежда до това, че „Налице е противоречива съдебна практика – един състав на Окръжен съд решава настоящия казус по един начин, а друг състав на апелативен съд решава по друг начин”.
Преди всичко, липсва каквато и да било формулировка относно това, кой е обуславящият правен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, който да е решаван противоречиво от съдилищата, като понятията “правен въпрос” и “ правен спор” имат различно съдържание, а е очевидно, че тезата на касатора се основава на второто. Разбирането му относно приложимостта на тази хипотеза е неправилно. Основанието по т.2 на чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване не е противоречието между съдебни актове по сходни дела и не противоречието между първоинстанционното и въззивното решение по едно и също дело, а противоречие, съобразно параметрите, въведени с т.3 на ТР № 1/2010 год. на ОСГТК. Дори да би била неправилна, различната преценка, на първоинстанционния и въззивния съд на доказателствата по делото, не съставлява основание по чл.280 ал.1 ГПК, поради което липсва основание за допускане на касационен контрол, тъй като релевантни основания по чл.280 ал.1 ГПК не са изложени.
С отговора по чл.287 ал.1 ГПК, ответникът по касация е поискал присъждането на разноски, съобразно заплатеното адвокатско възнаграждение за изготвяне на отговор на касационната жалба. То възлиза на 13440 лв. съгласно представената фактура и кредитен превод на [фирма] и следва да бъде присъдено, доколкото възражение по чл.78 ал.5 ГПК не е постъпило.
Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 718 от 25.10.2010 год. по т.д.№ 663/2010 год. на Пловдивския апелативен съд.
ОСЪЖДА „Строител ВД”О. да заплати на [фирма] сумата 13440 лв., представляваща направени по делото разноски пред настоящата инстанция.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.