4
Определение на ВКС-ТК, І т.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 566
София, 12.07.2012 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на девети юли през две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: Таня Райковска
Членове: Дария Проданова
Тотка Калчева
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 655 по описа за 2011 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационните жалби на А. (А.) и на [фирма] срещу Решение № 407 от 10.03.2011 год. по т.д.№ 193/2010 год. на Софийски апелативен съд.
С това решение, произнасяйки се по въззивните жалби на страните по делото, съставът на САС е потвърдил Решение от 22.02.2010 год. по т.д.№ 1609/2007 год. на Софийски градски съд. С него първоинстанционният съд е уважил изцяло предявеният от А. иск с правно основание чл.92 ал.1 ЗЗД присъждайки неустойка в размер на 262237 лв. за неизпълнено задължение за осигуряване на трудова заетост за отчетната 2005 год. по договор, сключен на 13.04.2000 год. с [фирма] за приватизационна продажба на „Т.с бл.14 на [улица]”, обособена част от [фирма]. Отхвърлил е обективно съединения иск с правно основание чл.86 ал.1 ЗЗД за сумата над 9997.35 лв. и до претендирания размер от 8293.01 лв.
А. обжалва решението в частта с която искът по чл.86 ал.1 ЗЗД за присъждане на обезщетение за забава е отхвърлен за сумата 295.66 лв.
[фирма] обжалва решението в частта с която исковете с правно основание чл.92 ал.1 ЗЗД и чл.86 ал.1 ЗЗД са приети за основателни.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК на А. е заявено основание за допускане на касационно обжалване е по чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Счита, че обуславящият материалноправен въпрос по който САС се е произнесъл е: „Дължима ли е мораторна лихва за забава за всеки просрочен ден, като ако е, то коя е базата, върху която следва да бъде изчислена лихвата – всеки ден от забавата или за среден брой от 30 дни месечно?”.
Както бе посочено по-горе, главният иск за присъждане на неустойка е бил уважен изцяло. Размерът на обезщетението за забава е присъден съобразно неоспореното заключение на счетоводната експертиза, сочещо, че за периода на забава – 13.07.2007 – 01.10.2007 год. обезщетението възлиза на 7997.35 лв. Нито една от страните не е поставила въпроса за базата/метода за определяне на обезщетението – „за всеки ден от забавата или за среден брой от 30 дни месечно”, поради което и съдилищата не са се произнасяли по него. По естеството си, поставеният в изложението въпрос е по-скоро въпрос към експертизата – начинът на изчисление на обезщетението и евентуалното оспорване на размера му.
Липсва основание за допускане на касационен контрол по жалбата на А..
Касаторът [фирма] сочи в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК всички основания по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационен контрол по отношение на 6 въпроса.
Съдилищата са приели, че искът с правно основание чл.92 ал.1 ЗЗД е основателен, поради недоказано изпълнение от страна на приобретателя на задължението по чл.11.2 от приватизационния договор и споразумението към него, за подържане на трудова заетост за 2005 год. от 45 работни места по трудов договор. Ответникът [фирма] се е позовал на това, че е сключил допълнителни споразумения с 45 работници, работещи по трудови договори на други търговски обекти, за промяна на местоработата им. Т.е. те са изпълнявали трудовите си функции на обект „Бл.14 на [улица]. Именно това обстоятелство съдът е приел за недоказано, както поради липса на изрично удостоверяване на преместването, така и поради общото водене на документацията за трите търговски обекта на [фирма] без да е ясно разпределението на заетите по трудов договор по работни места на тези обекти.
Становището на настоящия съдебен състав, че не е налице което и да е от основанията по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационен контрол по жалбата на [фирма] произтича от следното:
Преди всичко, следва да се отбележи, че от посочените от касатора съдебни актове, задължителна съдебна практика, обуславяща прилагането на т.1 на чл.280 ал.1 ГПК е само ТР № 1/04.01.2001 год. на ВКС, което е свързано с първия от въпросите, формулиран така: „Въпросът относно правомощията на въззивния съд и задълженията на същия за обсъждане в съвкупност на всички доказателства, възражения и доводи, направени в първоинстанционното и въззивното производство”. Този въпрос е формулиран общо и се свежда до твърдението, че въззивният съд е допуснал нарушение на процесуалния закон, като „не е осъществил самостоятелна преценка на доказателствата” – основание по чл.281 т.3 ГПК. На второ място, по отношение на правомощията на въззивната инстанция, ГПК-2007 год. въвежда различен подход отколкото ГПК-12952 год. при действието на който е постановено ТР № 1/2101 год. на ОСГК на ВКС.
Четири от останалите въпроси нямат характеристиката на значими правни въпроси по смисъла на т.1 на ТР № 1/2010 год. на ОСГТК, а са свързани с конкретни факти и обстоятелства по спора: Представлява ли изпълнение на задължението по приватизационния договор за подържане на средносписъчен състав на валидно сключени договори и споразумения към тях; Следва ли въззивният съд да възприеме заключението на счетоводната експертиза; Приложима ли е разпоредбата на чл.63 ал.4 КТ по отношение на допълнителните споразумения; Допустимостта на свидетелските показания при установяване реално осъществяване на трудови функции. По последния от въпросите – възможността за намаляване поради прекомерност на неустойка по приватизационен договор, ВКС се е произнесъл с ТР № 1/15.06.2010 год. на ОСТК и становището на въззивния съд не е в противоречие с него.
С оглед изхода на спора, разноските остават в тежест на страните така, както са направени.
Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 407 от 10.03.2011 год. по т.д.№ 193/2010 год. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.