5
5
Определение по т. д. № 110/11 г., ВКС, ТК, І-во отд.
Определение по т. д. № 110/11 г., ВКС, ТК, І-во отд.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№527
София, 06.07.2011 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, състав на първо отделение в закрито заседание на тринадесети юни през две хиляди и единадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ РАЙКОВСКА
Членове: ДАРИЯ ПРОДАНОВА
ТОТКА КАЛЧЕВА
като изслуша докладваното от Председателя /съдията/ Т. Райковска т. д. № 110 по описа за 2011 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по постъпила касационна жалба от Д. Д. И. от [населено място] срещу въззивно решение № ІV-81 от 17.11.2010 г. по гр. д. № 1422/2010 г. на Бургаски окръжен съд в частта, с която е отменено частично първоинстанционното решение от 15.07.2010 г. по гр. д. № 167/2010 г. на Бургаски районен съд и жалбоподателят е осъден да заплати на З. ”Обединение”, [населено място] сумата 12 744 лв., представляваща стойността на извършени през 2006 – 2007г. от кооперацията с нейна техника дейности по дискуване, сеитба на пшеница и валиране, с която сума ответникът неоснователно се е обогатил, поради липса на правно основание, ведно със законната лихва от датата на исковата молба 07.12.2009 г. до окончателното изплащане на главницата, както и в частта за разноските.
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е порочно, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост /чл. 281, т. 3 ГПК/.
Касаторът е обосновал допустимостта на касационното обжалване по приложно поле с общото твърдение, че с атакуваното решение съдът се е произнесъл съществени правни въпроси, свързани с правилното определяне на правната квалификация по чл. 55, ал. 1 ЗЗД, въз основа на предмета на делото, респ. и за предмета на доказването.
Изложени са аргументи, че въззивното решение противоречи на Постановление № 1/29.05.1979 г. на Пленума на ВС и на Решение № 1085/15.07.2007 г. на ВКС, по гр. д. № 1077/2006 г. на V г.о.; Решение № 821/07.07.2008 г. по гр. д. № 3703/2007 г. на ІІ г.о.; Решение № 70/03.11.1980 г. по гр. д. № 65/1980 г. на ОСГК; Решение № 1806/13.06.1977 г. по гр. д. № 963/1977 г. на ІІ г.о. и Решение № 463/16.03.1996 г. на ІV г. о., както и определения на ВКС, постановени по реда на чл. 288 ГПК.
Според жалбоподателя, са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. т. 1 – 3 ГПК, като за последното основание се сочи, че липсвала изрична нормативна уредба на бартерните сделки и това налагало произнасяне от ВКС.
Ответникът по касационната жалба З. ”Обединение”, [населено място] в писмен отговор поддържа недопускане на касационно обжалване и аргументи за неоснователност на касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима /с оглед изискванията за редовност/ – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
С обжалваното въззивно решение Бургаски окръжен съд е приел, че е сезиран с иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, както и че претенцията е основателна и доказана до размер на сумата 12 744 лв., представляваща стойността на извършени от ищцовата кооперация с нейна техника дейности по дискуване, сеитба и валиране, в обработваната от ответника земеделска земя с площ 354 дка, като е посочено, че тази дейност е осъществена при липса на правно основание, и това е довело до обогатяване на ответника с посочената сума.
За да е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК е необходимо посочените процесуалноправни и материалноправни въпроси, разрешени с обжалваното решение да са обусловили изводите на съда по спорното материално право.
В случая, не може да се направи извод, че е осъществена общата предпоставка за достъп до касационно обжалване по смисъла на ал. 1 на чл. 280 ГПК, тъй като касаторът не е формулирал конкретни правни въпроси, които счита, че са били разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, или са противоречиво разрешавани от съдилищата /т. т. 1 и 2 на чл. 280 ГПК./. Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2009 г. на ОСГТК, касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес.
Задължението на жалбоподателя по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК за точно и мотивирано изложение на касационните основания, е относимо и към основанията за допускане на касационно обжалване. След като жалбоподателят не е посочил кои са според него конкретните материалноправни или процесуалноправни въпроси от значение за изхода по конкретното дело, следва, че той не е обосновал общото основание за допускане на касационно обжалване и касационният съд не е длъжен сам да извежда правните въпроси от значение за изхода на делото въз основа на твърденията в изложението, и от сочените факти и обстоятелства в касационната жалба. Или непосочването на конкретните правни въпроси по т. 1 и т. 2 сами по себе си са достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат допълнителните основания за това.
Но дори и да би могло да се приеме, че жалбоподателят е недоволен от факта, че въззивната инстанция е квалифицирала и разгледала спорното право на плоскостта на неоснователното обогатяване и в частност при хипотезата на чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, то не е налице противоречие с Постановление № 1/28.05.1979 г. на Пленума на ВС, тъй като решаващият съд се е обосновал защо приема, че полученото е при начална липса на основание, а не по общия състав на чл. 59 ЗЗД. Съдът се е произнесъл по фактите, така както са изложени в исковата молба, тъй като те очертават предмета на делото и след като ищецът е поддържал, че отсъства договореност между страните, още при първоначалния си доклад първоинстанционният съд е приел, че искът е на плоскостта на неоснователното обогатяване.
Възраженията, които са въведени от ответника по иска, са били свързани с оборване на твърдяното в исковата молба и въз основа на част от тях исковата претенция е била частично отхвърлена.
Останалите съдебни решения на ВС и ВКС не касаят сходни правни казуси и поради това не би могло да обосноват, че въззивният акт е постановен в противоречие с константната практика на касационния съд, а определенията на ВКС по реда на чл. 288 ГПК не формират съдебна практика по смисъла на чл. 280 ГПК.
По отношение на основанието по т. 3 на чл. 280 ГПК, свързвано с липсата на изрична нормативна уредба на бартерните сделки, настоящият състав намира, че същото не е доказано. Не е налице и допълнителното основание по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК за достъп до касационно обжалване по повод твърдението за отсъствие на изрична нормативна уредба на бартерните сделки. По смисъла на тази норма точното прилагане на закона и развитието на правото формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване и затова не е достатъчно касаторът да се позовава само на част от основанието, а именно че произнасянето по правните въпроси е от значение за точното прилагане на закона.
Изводите на въззивната инстанция относно съществуването/несъществуването на облигационната връзка, както и на последиците от това, са направени в рамките на възложената му правораздавателна функция като съд, който следва да реши материалноправен спор по същество и това не е правен проблем, тъй като не е наложително да е налице законова дефиниция за определен вид сделка, за да може да се приложат общите правила, относими към определен вид сделки или към сходни такива по съдържание и родови белези. Именно, при осъществяването на тази функция, в съответствие с процесуалните правомощия на въззивната инстанция е формирано и становището за недоказаност на твърденията на ответника.
Правните изводи на решаващия състав за основателност на исковата претенция до определен размер произтичат от цялостната и конкретна преценка на събрания по спора доказателствен материал. Възприетата от въззивния съд фактическа обстановка и изводите по приложението на материалния закон не могат да се квалифицират като основания за допускане на касационно обжалване. Доводите на касатора в тази насока са относими към поддържаните основания за неправилност, но е недопустимо да се преценяват в производството по чл. 288 ГПК.
Поради това и на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № ІV-81 от 17.11.2010 г. по гр. д. № 1422/2010 г. на Бургаски окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: